Изпаднала в паника, с разтуптяно сърце, Елена си беше помислила, че са ги торпилирали или са станали жертва на дълбочинна бомба. После се появи онзи грамаден телохранител и я отведе в командния център на подводницата. През отворения люк на конусовидната кула се лееше ярка слънчева светлина. Духаше леден вятър. Елена беше принудена да се качи по стълбата и се озова в безличен свят, състоящ се от носен от вятъра сняг и ослепително бял лед. Осъзна, че подводницата се е разтресла, когато е пробивала ледената шапка.
Наблизо имаше импровизирана писта, на която чакаше витлов самолет. След като Елена и шестима от щурмовия отряд слязоха на леда, подводницата бързо се потопи, най-вероятно за да не бъде засечена. Групата се качи на самолета, който ги откара на някакъв пуст остров.
Там се прехвърлиха на този самолет.
Някакво движение я върна в настоящето. Водачката на отряда вървеше по пътеката между седалките. Салонът на самолета беше обзаведен луксозно, с мебели от ясен и светла кожа. В дъното му имаше бар с кристални чаши. Очевидно атаката в Гренландия нямаше нищо общо със стойността на златото, от което беше изработена картата.
Ставаше въпрос за нещо много по-голямо.
Жената се настани в седалката срещу нея. Елена забеляза колко уморена и мълчалива изглежда. Смуглата й кожа беше пребледняла, очите й бяха хлътнали. След трескавото измъкване от Гренландия тя явно беше размишлявала върху случилото се, беше го осъзнала напълно и се опитваше да приеме ужаса, разиграл се в трюма на древния кораб.
— Скоро ще кацнем — каза жената.
Елена я погледна. Любопитството й беше твърде силно, за да си мълчи. Беше готова да рискува да бъде наказана и подозираше, че моментът може да се окаже подходящ за някои отговори.
— Коя сте вие?
В отговор жената я изгледа мълчаливо, сякаш преценяваше дали си заслужава да й каже. Накрая заговори.
— Можеш да ме наричаш Бинт Муса.
— Дъщеря на Мойсей — преведе Елена.
В отговор получи кимане. Жената разсеяно прокара пръст по дължината на белега си.
— Трудно заслужена титла.
Елена преглътна. Не се съмняваше в думите й. Опита се да запази безизразна физиономия. Изведнъж си даде сметка за натиска в кръста й. Засега не бяха открили какво криеше там. Очевидно бяха решили, че не представлява заплаха — бяха я претърсили повърхностно, колкото да се уверят, че няма оръжие, и бяха взели телефона й, преди да я заключат в каютата на подводницата.
Бяха пропуснали малкия пакет от тюленова кожа във вътрешния джоб на канадката й — артефакта, който беше взела от тялото на капитана на кораба. Докато беше в подводницата, изтерзана от безпокойство и жадуваща да разсее с нещо вниманието си, Елена рискува да разгледа предмета. Разчупи восъчния печат, разви пакета и откри вътре две отлично запазени книжки с кожени подвързии, съшити с дебели конци.
Беше прекалено уплашена да не повреди книгите, като ги отвори, но заглавията им бяха гравирани върху старата кожа и все още се четяха ясно. И двете бяха на арабски. Първото се състоеше от една-единствена дума — която означаваше Одисея. Елена се беше запитала дали не става дума за превод на епоса на Омир, но не посмя да рискува и да отвори книгата, за да разбере.
Още повече че второто заглавие се оказа още по-интригуващо.
Дори сега арабският надпис оставаше запечатан в съзнанието й, заедно с превода.
Свидетелството на Четвъртия син на Мойсей.
Елена беше предположила, че това е дневникът на капитана, разказ за това как корабът се е озовал в пещерата на брега на Гренландия, защо е останал там и защо носи такъв ужасен товар. Много й се искаше да отвори дневника, но се боеше да не повреди толкова важен исторически извор, последните думи на син на Мойсей.
Впери поглед в жената с белега срещу нея, която твърдеше, че е Дъщеря на Мойсей. Каква беше връзката? Нямаше съмнение, че има такава. Похитителите й определено знаеха много повече от всеки друг за кораба и златната карта.
Пилотът се свърза със салона. Говореше турски, което изненада Елена — всички останали говореха на арабски.
— Кацаме след десет минути. Закопчайте коланите.
Елена вече беше закопчала своя, така че се обърна към прозореца и се загледа надолу. Отпред се появи брегова линия. Ако беше права, че сините води отдолу са на Егейско море, скалистият бряг най-вероятно беше този на Турция. За да овладее страха си, тя се опита да определи накъде покрай брега летят. Затърси някакви характерни отличителни черти, провери положението на слънцето и я побиха тръпки, породени от увереност и опасения.