На североизток имаше широк проток. „Това трябва да са Дарданелите“. В класическата Античност мястото се е наричало Хелеспонт, или „Морето на Хела“. Протокът се намираше в северозападната част на Турция и свързваше Егейско море с Мраморно.
„Май наистина затворих кръг… от Хелхайм до Морето на Хела“.
Насочи вниманието си обратно към приближаващия бряг. Разпозна дълбоката извивка на залива и високите скали в двата му края. Неотдавна беше виждала изображение на това пристанище. Представи си малкия сребърен кораб на златната карта, намиращ се точно на това място. Докато бяха на древния кораб, тя беше казала името на мястото и бе получила потвърждение от жената, която сега седеше срещу нея.
Самолетът се сниши.
Под тях се появиха акри древни стени и основи, които потвърдиха заключението й.
Познаваше това място.
„Руините на Троя“.
Елена погледна жената — Бинт Муса, Дъщерята на Мойсей. Тъмните й очи я изгледаха в отговор.
„Какво става, по дяволите?“
10
22 юни, 11:08
Вашингтон, окръг Колумбия
Грей се отпусна отново в коженото кресло пред бюрото на директора.
— По-добре да намерим дъщеря му.
Сенатор Кент Каргил току-що си беше тръгнал, съпроводен от Кат.
Пейнтър остана прав, физиономията му беше измъчена.
— Съгласен. Не искаме да имаме враг в негово лице, особено ако се озове в Белия дом.
През изминалите четирийсет минути директорът беше запознавал сенатора с хода на издирванията, включващи разузнавателни и полицейски агенции от целия свят. Каргил слушаше внимателно, задаваше уместни въпроси и предложи помощта си като началник на Комисията за международни отношения към Сената.
Грей се беше задоволил с ролята на слушател на дискусията. Беше очаквал паникьосаният баща — сенатор, който определено беше свикнал всичко да става така, както му се иска — да се прави на важен, да се развика на директора, да настоява. Вярно, очите на Каргил бяха измъчени, устните му бяха тънки и бледи от тревога, но той запази самообладание; може би разбираше, че надуването и заплахите няма да помогнат по никакъв начин за спасяването на дъщеря му.
Грей се опита да си представи как би реагирал самият той, ако някой отвлече Джак. „Ще събарям стени“. Като се имаше предвид разсъдливото спокойствие на сенатора в подобна криза, от него би станал чудесен президент. Този човек определено имаше стомана в гръбнака и умът му беше остър като зъбите на капан за мечки.
Колкото до вината на „Сигма“ в замесването на дъщеря му, той веднага призна, че тя е упорита и страстна също като самия него. В очите му дори заигра интерес, когато Пейнтър му разказа за древния кораб, открит в леда на Гренландия — откритие, което можеше да докаже, че арабски пътешественици са достигнали Новия свят векове преди викингите.
Каргил поклати глава, когато чу всичко това, и призна леко развеселено: „Нямало е начин Елена да пропусне подобно нещо, след като е чула“.
И сега, след като всичко беше приключило в духа на взаимно уважение, Пейнтър заобиколи бюрото си и си седна на мястото. Облегна се назад и изгледа многозначително Грей.
— Както виждаш, определено се нуждаем от най-добрите си хора по този случай.
Грей разбра неизказаното искане и се надяваше, че описанието все още се отнася и за него.
— Но аз не съм единственият, който иска помощта ти — продължи Пейнтър, напомняйки му за разговора им от по-рано.
— За кого става дума?
— Вече ти казах, че геологът е пратил снимки на работодателите си и те най-вероятно са били споделени с целия свят.
— И са достигнали до неправилните очи. Ясно. Но какво искаше да кажеш с онова, че са стигнали и до правилните? Спомена, че и някаква друга агенция е проявила интерес към това. Коя?
Преди Пейнтър да успее да отговори, Кат почука на касата на вратата и влезе.
— След като видният ни гост си отиде — рече тя, — успях да възстановя видеовръзката.
Отиде при компютъра на Пейнтър и вдигна въпросително вежда към директора, който й кимна, че може да използва машината. Кат затрака на клавиатурата и екранът примигна. Появи се образ, разклати се, после се успокои и на екрана се появи лицето на мъж. Като че ли се облягаше на бюро и лицето му беше близо до уебкамерата.
Зелените му очи проблясваха развеселено. Той отметна настрани черната си коса, идеално подхождаща на свещеническото му расо. Бялата якичка също проблесна на екрана.