Но после мъжът приближи и Грей си даде сметка, че приликата е малка. Монсеньорът носеше същите официални дрехи, характерни за поста му. Освен това беше приблизително на възрастта на Вигор — края на шейсетте, началото на седемдесетте, с подобна сива коса около обръснатото теме.
— Това е монсеньор Себастиан Роу, професор в университета и дългогодишен член на intelligenza. Можете да говорите свободно пред него.
„Сякаш досега сме имали друг избор“.
Монсеньорът зае мястото на Бейли и се усмихна стеснително.
— Доколкото мога да съдя по лицата ви, отец Бейли не е предупредил всички ви за присъствието ми. — Изгледа укорително свещеника. — Мисля, че някой навремето ми беше казал, че младите мислят старите за глупаци, а старите знаят какви са младите.
Грей неволно се усмихна. Този тип дори говореше като Вигор.
Монсеньор Роу се обърна отново към екрана.
— Освен това ви моля да ми простите, ако ви се сторя малко дидактичен. Преподавам от четири десетилетия и мисля, че просто не мога да се сдържа, когато говоря пред група хора.
Прочисти гърлото си и започна да обяснява.
— За да разберете важността на спасеното от замръзналия кораб, първо трябва да разберете колко рядко е то. Никой не знае кой е изобретил първата астролабия — устройство, което е отчасти небесна карта и отчасти аналогов компютър, способен да определя положението на звезди и съзвездия, изгряването и залязването на слънцето, дори посоките на света. Но повечето учени смятат, че е създадена от гърците през втори век преди Христа, може би от Аполоний или Хипарх.
Роу махна пренебрежително с ръка, сякаш тази подробност нямаше значение.
— Както и да е, първото устройство е било груба версия. По-късно астролабиите били усъвършенствани, докато не достигнали най-съвършената си форма в Близкия изток по време на ислямския Златен век. Въпреки това дори тогава те били плоски, планарни по природа. Нека ви покажа.
Той чукна клавиатурата и в единия ъгъл на екрана се появи прозорец с изображение на позлатен диск, покрит със стрелки, скали и надписи.
— По този начин са изглеждали всички астролабии до девети век. Тогава била изобретена първата сферична астролабия, най-вероятно от мюсюлманския математик Ал-Найризи. Днес обаче е запазен само един пример на подобно устройство, който се пази в Музея за история на науката в Оксфорд.
Монсеньорът отново чукна клавиатурата и показа потъмнял месингов глобус, покрит със символи, арабски цифри и съзвездия, обградени от извити стрелки и ленти.
— Този артефакт е от петнайсети век, от края на Средните векове, и най-вероятно е бил изработен в Сирия. Най-интригуващо обаче е онова, което е написано на дъното му.
Монсеньорът зареди снимка на долната половина на глобуса, където смътно можеше да се различи някакъв надпис.
— Надписът гласи Направено от Муса.
Грей стана, за да разгледа по-добре изображението.
— Муса? Това името на майстора ли е?
Роу сякаш се загледа право в него от екрана.
— Така се смяташе, но мисля, че ако се зачетем по-внимателно в историята на…
Бейли пристъпи напред и го прекъсна.
— Както споменах, да се върнем на това какво става днес, преди да сме се изгубили напълно в миналото.
Грей присви очи. Усещаше, че Бейли крие нещо важно в ръкавите на расото си.
— Находката в Гренландия — продължи Бейли — е едва втората подобна астролабия, откривана някога. Това само по себе си я прави ценна, но тя е също така важен елемент в механичната карта, взета от онзи кораб. Всъщност тя е нейният ключ. Именно затова помолихме тя да бъде донесена в Рим, за да научим какво би могла да предвещава тя, накъде може да сочи.
Пейнтър стана и приближи картата на Гренландия, която показваше в реално време издирването на подводницата. Посочи символа, който се беше отделил от останалите и се движеше на изток през Атлантическия океан.
— Ковалски, Мария и доктор Макнаб са на борда на този самолет. Вече са на път да отнесат артефакта във Ватикана.
— Бихме искали вие също да дойдете, командир Пиърс — каза Бейли. — Сребърната астролабия е само първото парче от по-голям пъзел, но други все още липсват. Уникалната ви прозорливост би ни помогнала много за разгадаването му.
„Сега нещата започват да се изясняват“.
Грей знаеше, че беше привлечен в „Сигма“ най-вече заради този свой талант, а не заради военните си умения. Докато растеше, той винаги беше разкъсван между противоположности. Майка му беше преподавала в католическа гимназия, но в същото време беше много добър биолог. Баща му беше уелсец, живеещ в Тексас, работник в петролна компания, станал инвалид в разцвета на силите си и принуден да поеме ролята на домакиня. Може би именно тази среда го беше накарала да гледа на нещата по различен начин, да се опитва да балансира крайностите. Или може би имаше нещо вградено в неговата ДНК, което му позволяваше да види модели и връзки там, където никой друг не можеше.