„Именно затова Бейли иска мен“.
— Преди да се съглася да замина за Рим — каза Грей, — имам чувството, че имате някакво общо усещане къде води тази карта. Искам да знам.
Очите на Бейли проблеснаха по-ярко.
— Несъмнено вече сте се досетили, командир Пиърс. В противен случай би било най-добре да си останете у дома.
Грей се запита дали е смъртен грях да фраснеш свещеник в мутрата, но Бейли беше прав. Вече имаше доста добра представа.
— Онзи кораб е карал някакъв невъобразим товар — каза той. — Нещо ужасно, захранвано от радиоактивен компонент…
Роу кимна.
— Обсъдихме го. Смятаме, че е вариант на гръцкия о…
Бейли вдигна ръка.
— Да не прекъсваме преценката на командир Пиърс.
Роу поклати глава. Очевидно започваше да се дразни от младия парвеню не по-малко от Грей, но вместо да реагира бурно, само скръсти ръце на гърдите си.
— Механичната карта трябва да е била замислена като някакъв навигационен инструмент — продължи Грей. — Тя е трябвало да отведе до източника на смъртоносния товар на кораба.
Усмивката на Бейли се разтегли още повече.
— Именно. И за да ви примамя да се откъснете от родителските си отговорности, ще ви кажа името на този източник.
Грей въздъхна раздразнено. Тази игра на тайни започваше да му писва.
— За какво става дума?
— Създателите на картата са нарекли мястото Тартар.
Пейнтър се намръщи.
— Тартар? Като гръцката версия на ада ли?
Грей си припомни описанието на директора на откритото в трюма на кораба. Името определено пасваше.
Бейли кимна.
— Но не забравяйте, че Тартар не е само гръцката бездна на мъченията и страданието. Той е също така частта в Хадес, където са затворени титаните. Чудовищните богове преди олимпийските. Създания с огромна сила, същества на огъня и унищожението.
Свещеникът млъкна, оставяйки описанието му да увисне във въздуха.
Кат се обърна към Пейнтър.
— Метафорично или не, това неизвестно място очевидно е източник на някакво неизвестно гориво, да не говорим за какви ли не дяволски оръжия. Ако колегите на отец Бейли от intelligenza знаят за него, тогава похитителите на Елена Каргил, които явно знаят много повече за всичко това от всеки друг, също трябва да са запознати с легендата.
Грей кимна.
— Възнамеряват да открият въпросното място и да ограбят ресурсите му.
Пейнтър се обърна към него.
— Не можем да позволим това да се случи.
— Поради което и бихме искали командир Пиърс да се присъедини към нас в Рим — каза Бейли. — Подозирам, че времето е от съществена важност. Особено като се има предвид, че неизвестният ни враг вече е по-добре осведомен от нас, както мъдро се изрази капитан Брайънт.
Пейнтър впери поглед в Грей.
— Преди да се съглася да тръгна — рече Грей, — трябва да се посъветвам с един човек.
„И тя никак няма да е доволна“.
12:33
Такома Парк, Мериланд
Докато нагласяше предпазителя върху лявата си гърда, Сейчан изруга. „Трябваше да взема двойна помпа“. Размърда се на стола в кухнята, облегната на възглавница. Беше нахранила Джак преди час и го беше сложила за обедна дрямка в количката, но знаеше, че той всеки момент ще се събуди.
Докато Джак спеше, тя се загледа в цифровите снимки, които бавно се сменяха в електронната рамка: новороденият Джак с болнична шапчица на главата, после месец по-късно с моряшко гащеризонче, още една с усмивка, заемаща цялото му лице, после в ръцете на Грей, гледащ като горд татко.
През нея се разля топлина и тя обърна рамката.
Появи се нова снимка: Грей по бански, вдигащ смеещия се Джак от бебешкия басейн в задния двор. Сейчан се загледа в мускулестото тяло, в блясъка на сините като лед очи на слънцето, в тъмната мокра коса. Обичаше Джак до болка, с цялата си същност, но също така разбираше, че родителските й отговорности, както и недоспиването, са намалили нивото на интимност между нея и Грей. Но разбира се, появата на Джак беше и добавила много в отношенията им.