Знаеше много добре, че животът е еволюция, че романтичната връзка се променя с времето. Ако не беше така, стагнацията можеше да убие една връзка така сигурно, както и всяка изневяра.
Докато снимките се сменяха, Сейчан си спомни първата среща с Грей. Беше станало в една биологична лаборатория във Форт Детрик. Тя го беше простреляла. Ясно помнеше онзи момент, но сега й се струваше, че някой друг беше дръпнал спусъка. Все едно го беше виждала във филм, а не беше част от собствения й живот.
Тогава тя беше убиец от терористична организация. Накрая беше предала господарите си и беше помогнала за разбиването им. След това, сама и изоставена, бе намерила убежище в „Сигма“, а после и дом с Грей.
Все пак не можеше да отрече факта, че в нея съществуваше една корава сърцевина, която си оставаше и която тя не можеше да отрече. От съвсем малка беше жестоко обучавана за убиец. Част от нея все още копнееше за онзи приток на адреналин в кръвта.
Отново чу в съзнанието си изстрела и видя как Грей пада. Други сцени на смърт, много по-кървави, преминаха през ума й. Не изпитваше ужас, а само онзи познат хлад, граничещ с удовлетворение.
Рамката показа снимка на нея, докато целува нежно меката фонтанела на бебето.
„Коя е онази жена?“
„Коя съм аз?“
Не знаеше напълно — и се страхуваше от отговора. На всичкото отгоре през последните няколко седмици имаше чувството, че губи себе си. И ако това станеше, какво можеше да предложи на Грей? Каква майка щеше да бъде за Джак? За да се разсее, се бе опитала да се съсредоточи върху непосредствената си задача — умение, закалено от обучението й като убиец. Беше насочила цялата си енергия към отглеждането на Джак, защото беше по-лесно, отколкото да се поглежда в огледалото.
Но това вече не действаше.
Нещо се трупаше в нея, заедно с един нов страх.
„Докато не разбера коя съм, може би ще е по-добре за Джак да ме няма“.
Забеляза, че млякото й привършва, изключи помпата и се зае да свали бутилката и да й сложи капачката.
Докато го правеше, входната врата се отвори и Грей я повика.
„Крайно време беше да се върнеш“.
Чу стъпките му по паркета, после той бутна летящата врата. Беше потен и задъхан. Самото му присъствие изпълваше кухнята. Дори миризмата му пропъди сладкия парфюм на млякото с мускусната си мъжественост.
— Трябва да обсъдя нещо с теб. „Сигма“ иска от мен да…
— Знам — прекъсна го тя и стана. — Кат ми се обади и ми каза. Трябва да заминеш.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Защото идвам с теб.
Грей се вцепени.
— Ами…?
— Кат ще се грижи за Джак. Монк вече пътува насам да го вземе.
Хариет и Пени не са на себе си от вълнение. — Сейчан отиде до хладилника и добави двете бутилки към останалите, които вече бяха наредени там. — Изпомпвам млякото през последните няколко седмици. Има предостатъчно за четири дни, както и още във фризера за всеки случай.
Тя се обърна и го погледна в очите.
„Имам нужда от това“.
Очакваше Грей да възрази, но вместо това очите му блеснаха възбудено. Отдавна не беше виждала тази тръпка в тях. Почувства как сърцето й затуптя по-силно, когато осъзна една по-дълбока истина.
„Ние имаме нужда от това“.
Грей я придърпа към себе си.
— Може би сме тръгнали към ада. Дори в буквалния смисъл.
Тя го погледна и се усмихна — по-широко, отколкото от много време.
— Разчитам на това.
11
22 юни, 20:45
Анкара, Турция
Четирийсет и осмият Муса, носител на тази титла, излезе от джамията Коджатепе, най-големия молитвен дом в Анкара. Винаги се молеше тук, когато посещаваше столицата на Турция. Току-що беше завършил вечерната молитва маграб, като беше изпълнил всичките три ракат, двете суни и двете незадлъжителни нафл.
„Сега не е време за половинчати действия“.
Тръгна през площада, оставяйки зад себе си масивната сграда на джамията с четирите й тънки минарета. Следваха го тримата, които му служеха, тримата Бану Муса, Синовете на Мойсей. Те не бяха негова кръв — титлите трябваше да се заслужат с кървави убийства и изпитание с огън. Всъщност той нямаше деца. Втората му жена си оставаше в семейното си имение край Истанбул. Бракът им беше уговорен, необходим за позицията му. След това двамата рядко разговаряха и още по-рядко се докосваха — бяха го направили само колкото да изпълнят брачното си задължение в леглото.
Истинското му семейство бяха тези Синове на Мойсей, които го охраняваха. Всеки от тях беше въоръжен с два полуавтоматични пистолета „Каракал Ф“ в кобури под мишниците. Очите им следяха неуморно за евентуални заплахи.