Стигна до бронираната си лимузина, където две Бинт Муса, свирепите и смъртоносни Дъщери на Мойсей, пазеха колата, въоръжени по същия начин и с допълнителни метателни ножове, скрити в калъфи на китките им.
Едната от тях отвори вратата и той се настани на задната седалка.
Синовете седнаха при него, а Дъщерите заеха предните места. Едната седна зад волана и запали двигателя. Дългата лимузина се плъзна във вечерния трафик и пое през ярко осветения град. След час трябваше да са на летището, но първо той имаше едно последно задължение в Анкара.
Облегна се назад, но сърцето му продължаваше да бие бързо в гърдите му. Мускулите му оставаха напрегнати от безпокойството и възбудата.
„След толкова векове…“
Дълга поредица мъже бяха носили титлата Муса — чак от девети век, когато беше живял първият с това име, Муса ибн Шакир, велик астроном, роден в Хорасан в Североизточна Персия. Той имал четирима синове (макар че повечето историци знаеха само за трима), които заради интелекта си учили в прочутия Дом на мъдростта в Багдад по времето, когато ислямът сияел като златна звезда. След падането на Рим синовете пътували в далечни земи, събирали текстове от Италия и Гърция, запазвали ги, надграждали върху знанията, съдържащи се в тях. Създали чудни творения, строили канали, изработвали хитроумни устройства и написали десетки книги.
Но само избрани малцина познаваха тайната история на братята Бану Муса — как четиримата станали трима, как единият от синовете на Муса ибн Шакир предал останалите, откраднал най-голямото им съкровище и тайната, която пазело то, като унищожил всички записи и следи към него. Заради предателството си името му било заличено от книгите им и от историята на рода.
Сякаш Хунайн ибн Муса никога не е съществувал.
Все пак онова, което братът откраднал, което се опитал да скрие от света, не било забравено от една секта в Дома на мъдростта в Багдад. Те пазели знанието скрито и го предавали от поколение на поколение, от един халифат на друг, от век на век. Четирийсет и седем мъже бяха водили тази тайна организация в миналото, като всеки от тях приемал титлата Муса с ясното съзнание, че някой ден изгубеното ще бъде открито.
И ето че това време беше настъпило.
„Аз съм четирийсет и осмият Муса — и ще бъда последният“.
Беше изтърпял много, за да постигне тази позиция — рождено право, изковано в кръв и мъка. Първата му жена, любимата му Езра, и новороденият му син бяха убити от кюрдска бомба. Накрая той беше успял да се добере до извършителите и в една тъмна нощ беше изклал виновниците заедно с жените и децата им. Но цялата тази кръв не беше успяла да отмие мъката му.
Вместо това той събра около себе си нови Синове и Дъщери, отдадени изцяло на каузата. Възнамеряваше да накара не само цял Кюрдистан да страда, но и да подпали целия регион. Покрай високото напрежение в Близкия изток времето за нов Армагедон беше настъпило. И връщането на изгубеното беше поличба за това.
„Няма просто да хвърля запалена клечка в това буре с барут — а ще запратя в него хиляди пламтящи факли“.
Помисли си за онова, което беше сполетяло отряда в Гренландия, за чудовищата, които ги бяха изклали. Те бяха доказателство, че онова, което Хунайн се е опитвал да скрие, наистина съществува. С това знание Муса разбираше какво трябва да направи. Открай време знаеше дълбоко в сърцето си, че съдбата му е именно тази.
„Аз ще намеря портите към Ада, ще ги разбия и ще отприщя Армагедон“.
Винаги беше усещал, че краят на света наближава. Знак за това бяха неестествените бедствия, замърсяването на планетата, безкрайните войни и най-вече моралният упадък навсякъде по света. Признаците бяха навсякъде. Муса ги беше разпознал и бе изучил ислямските апокалиптични писания и хадити — думи, приписвани на пророка Мохамед, — които говореха за Последните дни, когато Иса, когото християните наричаха Иисус, ще се върне.
Той затвори очи и мислено повтори често цитирания апокалиптичен хадит: „Синът на Мария скоро ще слезе сред вас като справедлив владетел; той ще счупи кръста и ще убие свинете“. За разлика от християнското виждане за края на света, ислямът вярваше, че след завръщането си Иисус ще обърне гръб на християните и ще застане на страната на мюсюлманите. Ще сложи край на култа към самия себе си, като унищожи кръста и забрани яденето на свинско, както вече повеляваше мюсюлманският закон.