И Иисус нямаше да бъде сам.
Преди славното му завръщане щеше да дойде дванайсетият имам, божествен халиф и потомък на Мохамед, който щеше да премахне всичко несъвършено, да се сражава със Сатаната и да очисти света с огън.
Името на този халиф беше Махди, или воденият.
През изминалите векове множество лъжепророци се бяха провъзгласявали за дванайсетия халиф, но Муса знаеше истината. Той знаеше със сигурност, че има само един, който може да пречисти света. И че откритието в Гренландия — по времето на четирийсет и осмия Муса — е доказателство за това.
„Аз ще намеря портите на Ада, ще открадна пламъка на Сатаната и ще очистя света с огън“.
Тогава титлата му щеше да се промени завинаги.
От Муса на Махди.
Винаги беше знаел дълбоко в себе си, че това е истинската му съдба.
Телефонът в джоба му зазвъня и затрептя. Той го извади. Вече очакваше това обаждане. Гласът, който чу, го потвърди.
— Високопочитаеми Муса, самолетът ни току-що се приземи на брега — твърдо каза Бинт Муса. Говореше на арабски, каквато беше традицията в групата като уважение към езика, говорен от древните й основатели. — В момента пътуваме към Дома на мъдростта.
— Много добре. Картата при вас ли е? Както и археоложката?
— Да, но както вече съобщих, за съжаление не успяхме да вземем Ключа на Дедал.
Муса чу мъката й от този провал — грешка, която при нормални обстоятелства заслужаваше наказание. Тази Дъщеря обаче беше постигнала много и беше понесла ужасни загуби. Той щеше да й даде милост — и надежда.
— Не се бой, Дъще моя, ще се сдобием с Ключа на Дедал. Плановете вече са в ход.
Последва въздишка на облекчение.
— Благодарна съм да чуя подобна славна новина.
— Ще се срещнем в Дома на мъдростта в полунощ.
Той затвори, готов да се погрижи за последното си задължение в Анкара. Лимузината зави по булевард „Ататюрк“. Движеше се по трилентовия път към високи порти в каменна стена. Над входа на посолството се развяваше американският флаг.
Лимузината спря и Муса слезе. През отворените порти на посолството се лееше класическа музика — в двора се провеждаше парти.
Заместникът на посланика приближи с протегната ръка.
— Hos geldiniz — поздрави той на турски. — Посланик Фират, много се радваме, че сте в града и можете да присъствате на вечерното ни празненство.
— Много мило от ваша страна. — Той стисна ръката. — Как бих могъл да го пропусна като посланик във вашата прекрасна страна?
Съпровождан от заместника, Муса мина през портите и стъпи на чужда територия, без да напуска страната си.
„Скоро всички тези граници ще бъдат заличени“.
Погледна назад към лимузината, пълна с неговите Синове и Дъщери. Обърна се с усмивка. Знаеше, че останалите от семейството му вече подготвят следващата стъпка от плана му.
Да осигурят Ключа на Дедал.
12
22 юни, 22:04
Провинция Рим, Италия
Когато джипът излезе от околовръстното на Рим и продължи на югозапад, Ковалски се намръщи и се поизправи в седалката. Оставяйки сиянието на града зад себе си, колата се насочи към тъмните хълмове, осеяни със светлини на по-малки градчета и села. Черни облаци скриваха звездите — наближаваше лятна буря. Откъм възвишенията се разнесе гръм, подобен на далечна артилерийска стрелба.
— Къде отиваме? — попита той от задната седалка, извръщайки се от светлините на града. — Мислех си, че ще идем на мястото, където живее папата.
— Точно там отиваме — с леко раздразнена въздишка отвърна седящата до него Мария.
— Че той не живее ли в Рим? Във Ватикана?
— Да, но както вече ти казах, отиваме в летния дворец на папата. В градчето Кастел Гандолфо, на двайсет и пет километра южно от Рим. Нагоре по възвишенията. Директор Кроу иска да отнесем астролабията именно там и ще се срещнем с отец Бейли и монсеньор Роу.
Ковалски се намести на мястото си. Беше прекалено уморен, за да продължи темата. Радваше се, че Мария беше присъствала на конферентния разговор с Кроу. Не го биваше с подробностите, особено след дни на напрежение и недоспиване. Когато най-сетне успяха да се измъкнат от Гренландия, свирепата буря беше отминала и дестинацията им се беше променила. Вместо да се връщат в Щатите, трябваше да заминат за Италия и да отнесат сребърната астролабия там. Никой не си беше направил труда да му обясни защо. Но заповедта си беше заповед. И ако не друго, промяната се оказа неприятен трън в задника на Пулман. Командирът на самолета изобщо не беше радостен, че трябва да изостави преследването на подводницата и да влезе отново в ролята на таксиметров шофьор.