Преди двайсет минути неговият „Посейдон“ беше кацнал в покрайнините на Рим във военновъздушната база Гуидония. Пулман почти ги изхвърли от самолета.
„Или поне мен“.
На пистата вече ги очакваше черен „Ланд Роувър“, върху който с бели букви пишеше Carabineri. Шофьорът, млад военен полицай, казваше се Рейналдо, носеше тъмносиня униформа и барета в същия цвят. Ковалски беше погледнал със завист неговата „Берета 92“. Чувстваше се гол без оръжие.
Дъглас Макнаб се наведе напред от третата редица седалки на джипа.
— Мария, кога трябва да пристигнат другарите ви?
— По изгрев-слънце — отвърна тя.
Напомнянето жегна Ковалски. Сякаш директор Кроу му нямаше доверие, че ще успее да се оправи сам с тази каша. И беше решил да прати подкрепления.
Обхванат от внезапна тревога, той погледна назад към Мак, за да се увери, че брадатият климатолог не е забравил куфарчето в самолета при бързото им изнасяне. С облекчение видя, че то лежи на седалката до него. Поради слабата си радиоактивност астролабията беше прибрана в обшито с олово куфарче. Върху капака му се мъдреше жълто-червена лепенка за опасен материал, която трябваше да държи любопитните настрана.
Не че Мак щеше да позволи куфарчето да се отдалечи от него.
Климатологът бе настоял да дойде с астролабията и аргументите му бяха доста солидни. „Приятелят ми умря заради това нещо, а Елена беше отвлечена. Докато не разбера какво става, няма да се отделя от проклетото нещо“.
Ковалски не остана задоволен от това обяснение в стил „който го намери, за него си е“, но оценяваше по достойнство ината на Мак и твърдата му решимост да стигне до дъното на цялата случка.
Надяваше се, че това няма да му коства живота.
Джипът се изкачваше по виещ се двулентов път, като от време на време намаляваше скорост, когато минаваха през някое село. Докато излизаха от някакво селище на име Фраточи, лятната буря най-сетне се стовари върху тях. В един момент пътят беше сух, а след следващия завой вятърът вече шибаше яростно предното стъкло на колата. По тавана забарабаниха тлъсти капки.
— Лошото време сякаш ни преследва навсякъде — обади се Мак.
Мария погледна картата на мобилния си телефон.
— Намираме се само на пет километра от Кастел Гандолфо. Скоро ще пристигнем.
Бурята продължаваше да набира сила. Скоро видимостта стана нулева. Рейналдо изруга и намали — и добре, че го направи. След поредния остър завой се натъкнаха на натоварен с дърва камион, който беше спрял напречно на пътя с мигащи светлини. Шофьорът трябваше да завие рязко, за да не се сблъскат.
„Дотук със скорошното пристигане…“
Шофьорът отново изруга на италиански и отвори вратата.
— Ще разбера какъв е проблемът.
Докато военният полицай слизаше, прозорецът на вратата му се пръсна. Тялото му полетя назад, надупчено от куршуми. Трима облечени в черно мъже, въоръжени с къси автомати, изскочиха иззад камиона и се втурнаха напред.
Ковалски се беше задействал на мига. Избута Мария долу, прехвърли се през облегалката и се озова зад волана. Сниши се, когато поредният откос пръсна предното стъкло. Без да си прави труда да затваря вратата, той превключи на скорост и настъпи газта. Четирите гуми зацепиха мокрия път и джипът полетя напред.
Ковалски се блъсна в камиона, като премаза двама от стрелците. Третият успя да се претърколи настрани. Ковалски знаеше, че разполага само със секунди преди кучият син да се е окопитил и да стреля отново.
Превключи на задна и натисна педала.
В огледалото проблеснаха светлини — два мотоциклета изскочиха от страничните пътища на шосето. Водачите им вдигнаха автомати и полетяха към тях, пресичайки пътя му за бягство.
„Не ме изненадвате“.
Ковалски рязко наби спирачки до окървавеното тяло на Рейналдо. Вратата на шофьора още беше отворена и той се хвана за волана и посегна надолу със свободната си ръка. Успя да разкопчае кобура и да измъкне беретата, след което се изправи.
„Време е за малко разплата“.
Вдигна пистолета с две ръце и настъпи газта. Джипът се понесе назад, а Ковалски се прицели напред. Стрелецът при камиона беше успял да се изправи. Ковалски стреля два пъти през предното стъкло. Тялото на копелето подскочи два пъти, улучено право в гърдите.
Докато стрелецът падаше, Ковалски продължи да настъпва газта.
— Долу! — извика на пътниците си.
Джипът летеше назад, принуждавайки мотоциклетистите да се разделят. Ковалски изпразни пълнителя през страничния прозорец върху онзи отляво. Куршумите рикошираха от метала, хвърляйки искри. Мотоциклетистът падна. Моторът продължи сам по пътя, удари се в голям камък, запремята се във въздуха и се стовари върху едно дърво.