Другият мотор рязко обърна и се понесе към тях. Мотоциклетистът вече стреляше, принуждавайки Ковалски да се сниши.
Но не той беше мишената.
Предната дясна гума се пръсна и джипът се завъртя върху мокрия път. Ковалски пусна празния пистолет и сграбчи волана с две ръце. По таблото мигаха предупредителни светлини. Ковалски успя да овладее като по чудо джипа, настъпи газта и се понесе обратно по пътя, по който бяха дошли, отдалечавайки се от преследващия ги мотор.
Сигурно щеше да успее, но от бурята най-неочаквано се появи втори камион, който поднесе нарочно и застана напречно на пътя, като им отряза пътя за бягство. Но не и преди един черен джип да профучи покрай него и да се насочи към тях.
„Проклетите копелета имат подкрепление след подкрепление“.
— Няма начин да се измъкнем от това — обади се Мария от задната седалка.
„Как ли пък не“.
Ковалски рязко сви от пътя и продължи направо през полето. За съжаление силният дъжд го беше превърнал в тресавище. Ковалски правеше всичко по силите си да продължи напред с трите здрави гуми, но в средата на полето джипът заседна в калта и колелата му се завъртяха безполезно на едно място.
Ковалски изруга и погледна в огледалото. Другият джип беше в същото положение, даже в по-лошо. Беше направил грешката да ги последва по следите им. Новоиздълбаният коловоз се беше оказал по-коварен и преследвачът им бързо беше заседнал до осите в калта.
От колата излизаха фигури.
Други приближаваха от шосето.
— Нататък ще се надбягваме — предупреди ги Ковалски. — Всички навън.
Докато изскачаха от джипа, Мария ахна. Ковалски се обърна. Мак слезе с изкривено от болка лице. Беше притиснал с длан лявото си рамо. Кръвта течеше по-бързо, отколкото дъждът можеше да я отмие. Някъде по време на престрелката беше улучен, но не беше дори гъкнал.
Мария се завтече да му помогне.
Вместо това Мак кимна към отворената врата.
— Куфарчето.
Тя го разбра и взе облицованото с олово куфарче. Преследвачите им отново откриха огън през полето и куршумите рикошираха от задницата на джипа.
Ковалски посочи тъмната линия дървета пред тях. Молеше се тя да бележи началото на гора, в която да се скрият.
— Давайте!
Тримата тръгнаха през калното поле, като се стараеха да държат джипа между себе си и преследвачите, но тази защита нямаше да продължи дълго. Все пак успяха да се доберат до дърветата и изтичаха под прикритието им. Нямаха време да си поемат дъх. Дърветата бяха дебели, растящи нагъсто борове, но образуваха съвсем малка горичка.
Зад нея теренът продължаваше надолу към черно езеро на километър и половина от тях, оградено от отвесни вулканични скали. По-наблизо през бурята се виждаха светлините на някакво населено място.
— Това е Кастел Гандолфо — каза Мария. — Намира се над езерото Албано.
„Толкова близо и в същото време толкова далече“.
— Почти стигнахме — изстена Мак. Очевидно климатологът беше изразходвал всичките си сили — и доста от кръвта си, — за да стигне дотук. Нямаше да може да продължи.
Мария го погледна, даде си сметка за състоянието му и се обърна с болезнена гримаса към Ковалски.
— Можеш да го направиш.
— Какво да направя? — попита той, макар да знаеше отговора.
Тя му подаде куфарчето.
— Трябва да занесеш това в селото. Ти си единственият, който може да успее.
— Няма да те оставя.
— Аз само ще те забавя. Освен това… — Тя погледна към Мак. — Няма да го оставя сам тук да му изтича кръвта.
Ковалски знаеше, че тя е права и че никога няма да изостави ранен човек.
Въпреки всичко не му се искаше да се подчини.
Мария посочи надолу по склона към един малък поток, който течеше към езерото. Над водата се виеше пара.
— Там има малка пещера. Сигурно е горещ извор. Ще се скрием там. А ти си замъкни задника към селото.
Зад тях се чуха викове. Врагът приближаваше.
Ковалски впери поглед в Мария. Сърцето блъскаше в ушите му. Направи единственото, което можеше — взе куфарчето.
22:48
Мария и Мак се свряха в димящата топлина на малката пещера. Тя трепна, когато чу гласове и стъпки от лявата им страна, но никой от преследвачите не забеляза скривалището им.
Сякаш погледите на всички бяха насочени към Джо. Мария зърна тъмния му силует да бърза надолу по склона, като използва храсти и канари за прикритие.