— Определено споделям мнението на доктор Крандъл.
Монсеньор Роу остана при масата и им кимна. Възрастният свещеник беше сменил официалните си дрехи с прости джинси, черна риза и леко яке заради утринния хлад.
Грей забеляза, че един човек липсва.
— Как е доктор Макнаб?
— Възстановява се — отвърна Мария. — Настанен е в медицинското отделение на една от папските вили. Изгубил е доста кръв, но за щастие раната му е само дълбока драскотина.
— Някакви вести за Ковалски? — попита Сейчан. Добронамерените й думи очевидно отвориха рана у Мария.
Тя скръсти ръце на гърдите си и леко се дръпна.
— Нищо.
— Значи трябва да е жив — заключи Грей.
Мария го погледна.
— Защо мислиш така?
— Нападателите са били прогонени бързо и ако бяха убили Ковалски, щяха да го изоставят там, където е паднал. Няма да спечелят нищо от това да вземат тялото му или да го скрият някъде. Всъщност твоята измама най-вероятно е спасила живота му.
Мария се поизправи. Очевидно имаше нуждата от подобно окуражаване.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако кучите синове се бяха добрали до астролабията по време на засадата, независимо дали на шосето, или на пътеката, нямаше да имат интерес да ви оставят живи. Със сигурност са щели да застрелят Ковалски на място. Но след като са открили, че куфарчето е празно, са го взели със себе си. За да го разпитат и да разберат какво знае.
— Защо си толкова сигурен в това?
Грей сви рамене.
— Защото аз самият бих постъпил по този начин.
Мария бавно отпусна ръце. Част от страха изчезна от лицето й, но не и вината.
— Как изобщо са научили, че идваме тук?
„Наистина, как?“
Грей се обърна към отец Бейли.
— Защо сме тук? Защо трябваше да носим астролабията в папския дворец?
Бейли махна към масата.
— Трябва да хапнете.
Грей сграбчи свещеника за ръката, преди той да се е обърнал, и повтори:
— Защо?
Майор Босард пристъпи напред с ръка върху дръжката на пистолета си.
Бейли му махна да спре.
— Тук сме по молба на монсеньор Роу — отвърна той и освободи ръката си. — Ако бъдете така добри да се присъедините към нас, той може би ще обясни.
Грей въздъхна раздразнено и го последва.
След като седнаха на масата, отрупана с бъркани яйца, хляб и деликатни сладки, монсеньор Роу погледна извинително всички.
— Perdonami. Може би не трябваше да избирам точно това място.
— Вината не е ваша — рече Грей. — Но защо поискахте да дойдем тук?
Роу въздъхна, докато се опитваше да събере мислите си. После попита:
— Какво знаете за Светия скриниум?
Грей се намръщи на странния въпрос и поклати глава. Никога не беше чувал този термин.
— Първата библиотека на Ватикана е била създадена официално през 1475 година — обясни Роу. — През седемнайсети век папа Лъв XIII отделил най-важните й томове и записи в отделен архив, известен като Archivio Segreto Vaticano.
— Тайният архив на Ватикана — преведе Грей.
Монсеньорът въздъхна.
— Si, но преди Библиотеката на Ватикана и много преди Тайния архив е съществувал Светият скриниум. Това е личната библиотека на папата. Основана от папа Юлий през четвърти век. Продължила е да съществува и при всички следващи папи. Архивът съдържа книги и богословски съчинения, датиращи от самата поява на християнството.
Грей позна накъде отиват нещата.
— И Светият скриниум продължава да съществува.
Роу кимна.
— Това е истинската тайна библиотека на Църквата.
Бейли се наведе напред.
— Монсеньор Роу е префектът на скриниума. Неговият официален пазител.
Роу обясни поста си:
— Светият скриниум съдържа съкровища, които са прекалено редки и важни, за да бъдат споделяни, прекалено еретични и дори опасни, за да бъдат показвани. Именно затова астролабията трябваше да бъде донесена тук.
Грей погледна назад към летния дворец. Изгрялото току-що слънце беше превърнало жълтите му стени в розовозлатисти.
— Нима казвате, че Светият скриниум се намира тук?
— Не — отвърна Роу. — Не точно.
05:04
„Къде отиваме?“
Сейчан вървеше след останалите по покрива на папския дворец.
От тази височина се разкриваше панорамен изглед към езерото Албано и покритите с гори хълмове и вулканични склонове. Откъм езерото подухваше студен ветрец. Във въздуха се носеше аромат на портокали и лавандула.
„Нищо чудно, че папите са избрали това място, за да се спасят от задушаващата жега на Рим“.