Части от изгледа бяха блокирани от два огромни сребърни купола — астрономически обсерватории.
— Днес обсерваториите са предимно атракция — обясни монсеньор Роу на Грей. — Новите се намират на километър и половина на юг, в бивш женски манастир. Там току-що приключи лятната програма по астрономия и астрофизика. Доказателство, че науката продължава и винаги ще бъде част от религиозния ни живот тук.
Двамата мъже тръгнаха пред нея заедно с Мария, следвани на известно разстояние от швейцарските гвардейци и майор Босард.
„Определено не ни изпускат от поглед“.
Докато заобикаляше един комин, Сейчан усети тежест в гърдите — постоянно напомняне за Джак и отговорностите, които беше оставила у дома. Вече се беше обаждала три пъти на Кат, за да се увери, че всичко е наред, че Джак е добре и се храни без нея.
„Монк е направо на седмото небе — беше я уверила Кат. — След като е заобиколен изцяло от жени, най-сетне има и друг мъж в къщата. Вече купи на Джак малка бейзболна ръкавица. Може и да не си получиш момчето обратно“.
Въпреки уверенията й Сейчан не можеше да се освободи от чувството за вина — не заради това, че е изоставила Джак, а заради тръпката, която изпитваше. Никога не се беше чувствала по-свободна и лека. Покрай деветте месеца бременност и денонощните грижи за Джак след раждането му никога не беше оставала наистина сама. И сега имаше чувството, че за първи път от години отново е самата себе си.
Докато не усети отново онази нарастваща пълнота, която й казваше, че трябва отново да използва помпата. Напомняне, че е все още физически свързана с друго човешко същество.
„Това е само временен отдих“.
Преди да задълбае в тази посока, най-сетне стигнаха стъпала, водещи нагоре към врата в един от куполите.
Докато се изкачваха, Грей погледна огромната структура.
— Не разбирам. Какво общо може да има между обсерватория и тайна библиотека?
— Всъщност тук е имало библиотека до началото на двайсети век, когато папа Пий Десети преместил съкровища от астрономически интерес от Ватиканската библиотека тук. Включително и оригиналните трудове на Коперник, Галилей и Нютон.
Мария вървеше след монсеньора.
— Затова ли искахте астролабията да бъде донесена тук, в астрономическа библиотека?
Роу погледна назад към нея, докато изкачваше последното стъпало.
— За съжаление, не. Това не е библиотеката, в която трябва да бъде астролабията.
Монсеньорът отвори вратата и ги поведе през малко антре в огромно покрито с купол помещение. Миришеше на масло и полиращ препарат с лимон. В средата имаше гигантски телескоп, насочен под ъгъл към затворения отвор. Цялата вътрешна страна на купола беше облицована с дърво.
Роу потупа приятелски телескопа, докато минаваше покрай него.
— Този стар инструмент е от хиляда деветстотин трийсет и пета година. Десет години преди да се родя. — Посочи в краката си. — В една стая там долу.
Сейчан се вцепени.
— Да не искате да кажете, че сте роден тук? В двореца?
Роу й се ухили.
— Всъщност аз съм едно от децата на папата.
Изумен от признанието, Грей възкликна:
— Какви ги говорите?
Усмивката на Роу се разтегли още повече.
— По време на Втората световна война папата отворил летния дворец за бежанци от нацистката окупация. Както за католици, така и за евреи. Повече от дванайсет хиляди души намерили убежище тук. Включително и бременни жени. Спалнята на папата се превърнала в импровизирано родилно отделение. В леглото на Негово светейшество се родили около петдесет деца.
— А, сега разбирам — рече Грей. — И това ги прави деца на папата.
Роу сви рамене и продължи напред през купола.
— Нищо чудно, че това място все още е мой дом.
Когато стигнаха другия край на помещението, монсеньорът спря при махагонов панел в стената и извади от джоба си лъскава металически черна карта. Върху двете й страни имаше гравиран сребърен символ на корона над два кръстосани ключа.
Папският герб.
Макар да изглеждаха еднакви, двете страни всъщност се различаваха. На едната по-тъмният ключ сочеше наляво, на другата — надясно. Изображенията бяха огледални.
Сейчан погледна Грей, който също го беше забелязал. И двамата знаеха значението на изображенията. Двата символа представяха тайна католическа секта, известна като Църквата на Тома. Отец Бейли също имаше такава карта, както и монсеньор Верона навремето. Тези избрани малцина следваха учението на гностично евангелие, което никога не било включено в Библията — Евангелието на Тома, чиято основна повеля гласи Търсете и ще намерите. Те вярваха, че основата на учението на Христос е, че човек винаги трябва да търси Бог в света — и в себе си.