Сейчан не беше изненадана от това откровение. „Кой друг би бил по-подходящ за префект на секретна библиотека на Ватикана от член на тайната му църква?“
Роу пъхна картата в скрит процеп и махагоновият панел се плъзна настрани, разкривайки кабината на асансьор, облицована със същата дървесина.
— След вас — рече той, давайки знак на групата да влезе.
Този път майор Босард не ги последва.
Явно това беше черта, която не му бе позволено да прекрачва.
След като всички се качиха, монсеньорът доближи картата си до четеца. Вратата се затвори и кабината започна да се спуска.
— Къде води асансьорът? — попита Грей.
— До част от старите хранилища. Най-старата част от двореца е от тринайсети век. Но сигурно сте забелязали древноримския амфитеатър в гората на територията на двореца. Той е бил част от по-голям комплекс, вилата на император Домициан. Дворецът е построен върху руините й. Спускаме се в старите водни цистерни и кладенци на вилата.
— Колко точно стари са тези руини? — попита Мария.
— Някои части са били построени преди две хиляди години.
— Иначе казано, по време на основаването на християнството — каза Грей, цитирайки по-ранното описание на Роу на съдържанието на секретната библиотека.
Роу се усмихна.
— Изглеждаше напълно подобаващо да поместим Светия скриниум точно тук.
Кабината спря и вратата се отвори.
Озоваха се в просторно куполно помещение с диаметър около трийсет метра. Куполът се поддържаше от дебели каменни арки, по които имаше лампи в метални решетки. Сейчан беше виждала подобна архитектура на Форума в Рим, но също така разпозна и размерите и формата.
Същото се отнасяше и за Мария, която се оглеждаше изумена.
— Изглежда е със същите размери и форма като обсерваторията над нас. Само че това тук е от камък.
— Каквото горе, това и долу — напевно рече Роу с намек за усмивка.
Грей го погледна.
— Това е цитат от Изумрудения скрижал на Хермес Трисмегист.
— Esatto. И е напълно подобаващ предвид онова, което ще видите. Хермес е бил гръцки бог, дарен със забраненото познание на вселената. — Роу тръгна напред. — Елате. Ще ви покажа.
Докато групата го следваше, Сейчан забеляза три коридора, водещи в различни посоки. В стените на най-близкия имаше масивни метални врати с електронни ключалки с червени светлини, най-вероятно пазещи съкровища на хиляди години.
Монсеньорът обаче ги поведе по друг коридор към средновековна на вид махагонова врата с обков от черно желязо. Дръпна голямата халка на вратата и я отвори. Посрещна ги светлина на огън и топъл полъх.
Зад прага имаше малка читалня с гоблени. Покрай стените имаше дълги бюра с черни лампи за четене. Четири кресла бяха наредени около стойка за книги, върху която беше поставен голям том, покрит с парче коприна. Зад Стойката пукаше и пращеше малка камина.
Помещението не беше празно.
Отец Бейли стана от едното от креслата. Той беше напуснал групата по-рано, очевидно да вземе някого и да го доведе на срещата дълбоко под двореца.
Мария забърза напред.
— Мак…
Брадатият климатолог остана седнал. Рамото му беше бинтовано и ръката му беше поставена в клуп.
— Дойдохте най-после.
Мария се засуети около него, но Мак я увери, че се чувства по-добре.
— Заредиха ме — каза той и потупа ръката си; явно му бяха прелели кръв. — Чувствам се като нов.
Сейчан беше прострелвана достатъчно пъти, за да знае, че това не е вярно. Намръщването, с което се поизправи мъжът, също го издаваше.
— Нямах намерение да пропусна това представление — добави той.
Бейли се намръщи.
— Доктор Макнаб е единственият тук, който е видял с очите си картата на борда на арабския кораб. Нуждаехме се от потвърждението му.
Грей пристъпи напред, увличайки останалите след себе си.
— Потвърждение за какво?
Бейли се обърна и махна коприненото покривало от книгата на Стойката. Само че не беше книга. Светлината се отрази от голяма златна карта в бронзова рамка. Тя изобразяваше Средиземно море и околната суша.
Мак ахна. Шокът го накара да скочи на крака, напълно забравил за болката.
— Точно това открихме на кораба. — Той се успокои достатъчно, за да се обърне. — Но очевидно не е същата карта. Тази е в много по-добра форма. И астролабията липсва.