Думите му заинтригуваха Грей още повече.
— Но кои са били онези неизвестни завоеватели?
— Точно това искали да разберат и Бану Муса. Те претърсили целия регион в търсене на следи от тази изгубена цивилизация, която победила всички и довела до Тъмните векове, а след това изчезнала. Братята смятали, че епосите на Омир са важен исторически извор. Че славните истории са нещо повече от мит и описват реални събития.
Грей знаеше, че съвременните учени са стигнали до същото заключение и са приели, че смятаните за измислени земи от разказите на Омир са реални места. При това не само Троя, но и много други. Оказваше се, че Бану Муса отново са ги изпреварили с това заключение.
„И може би с много други неща“.
— Смятате, че са я открили — каза Грей. — Че са открили въпросната изгубена цивилизация.
— Братята определено са смятали така. И дали от описанието в „Одисея“, или от нещо открито някъде другаде, те вярвали, че става въпрос за Тартар, гръцката версия на ада.
Грей погледна Мак. Измъчената му физиономия подсказваше, че климатологът си спомня отприщеното в трюма на древния кораб. Той очевидно бе съгласен с думите на монсеньора.
— И не само братята са вярвали, че става въпрос за портите на ада — продължи Роу. — Папа Лъв също го е вярвал. Именно затова той добавил тази карта в Светия скриниум, тъй като решил, че е прекалено опасна и еретична. Папите след него или уважили решението му, или стигнали до същото заключение. И така картата си останала тук.
Грей се помъчи да сглоби всички парчета.
— След като открили въпросната цивилизация, тези блестящи братя зашифровали мястото й в тази карта. Но как тяхната версия на картата се е озовала в Гренландия?
— Това си остава загадка — призна Бейли. — Може би корабът е бил скован неочаквано в леда. Или е бил разбит нарочно. — Той посочи устройството. — Така или иначе, не са останали никакви други следи за откритието им. Дори тази версия на картата се основава на частични схеми. Да Винчи е трябвало да импровизира с някои части, за да създаде това копие.
— И детайлите не са единственото липсващо нещо — добави Роу. — Бану Муса използвали и неизвестно гориво, за да задвижват кораба си. Наричали го Маслото на Медея. На името на вещицата Медея, племенница на вълшебницата Кирка или Цирцея, която превърнала хората на Одисей в прасета. Въпросното масло представлявало изумрудена течност, съхранявана в съдове без въздух и способно да възпроизведе неугасими пламъци.
Мак се отпусна в креслото си с измъчена физиономия. Очите му сякаш се взираха назад в миналото. Грей почти виждаше горящите там пламъци и спомена за ужасите на борда на древния кораб.
— Прилича на онова, което видях с очите си — каза Мак. — Сякаш самата вода гореше.
Роу кимна.
— Смятам, че веществото е някаква версия на гръцкия огън — смес от суров петрол и негасена вар, която дори водата не може да угаси. Но в този случай, ако се съди по описанието на доктор Макнаб, това масло е било рафинирано и направено още по-силно.
„Може би с някакъв радиоактивен изотоп“ — помисли си Грей, спомняйки си радиацията, засечена от картата.
Бейли заобиколи Стойката за книги.
— И тъй, без достъп до това гориво, Да Винчи е трябвало да импровизира и затова просто е добавил това. — Свещеникът докосна една малка манивела отстрани на бронзовата кутия. — Изглежда, че работи достатъчно добре. С изключение на една важна подробност.
— Коя? — попита Мария.
— Както казах, чертежът бил непълен. Всъщност страницата, илюстрираща дизайна на астролабията, която е ключът за картата, е била частично откъсната.
„Откъсната?“
Грей се замисли.
— Смятате ли, че чертежите са били повредени умишлено?
Мария го погледна.
— Ако си прав, това означава, че вероятно и корабът в Гренландия е бил разбит нарочно.
Грей кимна.
— Сякаш някой е полагал всички усилия да потули завинаги откритото.
Двамата свещеници се спогледаха, питайки се същото.
Накрая Бейли се намръщи.
— Но сега всичко това се промени.
Свещеникът отиде при друг стол и отвори лежащата на него кутия. Обърна се и вдигна онова, което беше струвало живота на много хора и бе изложило на опасност Ковалски. Сребърната астролабия отразяваше светлината на огъня, от който изглеждаше златна като картата. Бейли отиде при Стойката и много внимателно постави сферата в гнездото на картата.