Грей се напрегна.
В ръката на Сейчан се беше появила кама, неизвестно как прекарана през многобройните проверки.
Майор Босард изскочи от кабината на асансьора и се затича към тях. Държеше сакото си в ръце, но го захвърли настрани. Явно се беше спуснал по въжето на асансьора, като го беше използвал за изолация. Автоматът, все още метнат на рамото му, се удряше в бедрото му.
— Бягайте! — изкрещя той.
Отгоре се разнесе още един оглушителен гръм. Зад него кабината на асансьора излетя от шахтата в експлозия от камъни, прах и дим. Тухленият купол се напука в отсрещния край и огромни части от него се стовариха на пода — и после всичко започна да се руши.
Босард стигна до тях и изпъшка:
— Самолети. Ракетна атака.
Последваха още гърмежи — някои близки, други по-далече.
Босард ги подкара обратно към читалнята. Още части от купола се срутиха зад тях. Въздухът се изпълни с прах.
— Бомбардират цялото място — каза майорът и се закашля. — Съсредоточават огъня си тук.
„Че как иначе“.
Грей знаеше причината за това.
След като не беше успял да сложи ръка на астролабията, врагът нямаше намерение да рискува с нея.
„Щом те не са успели да се доберат до нея, ще се погрижат никой друг да не го направи“.
Грей се върна при останалите и ги накара да се размърдат.
— Вземайте картата и всичко друго, за което се сещате. — Той посочи тунела, намиращ се най-далече от срутилата се част от купола. — Трябва да влезем колкото се може по-дълбоко в подземията.
Всички се задействаха. Следвайки инструкциите на монсеньора, Босард затвори капака на златната карта и вдигна кутията с две ръце, демонстрирайки забележителна сила. До него Бейли събираше листа от бюрото, докато Мария грабваше книги. С превързаната си ръка Мак се опитваше да не се пречка на никого.
Още една част от купола се срути и вдигна облак прах, който изпълни читалнята.
„Това беше прекалено близо“.
— Достатъчно! — нареди Грей. — Всички да излизат!
Изскочиха от стаята и побягнаха по съседния тунел. Пътят им беше осветен от червеното сияние на електронните ключалки на хранилищата. Веригата алени светлини се губеше в тъмното гърло на прохода. След около седемдесет метра тунелът свърши с каменна стена, която блокираше пътя им.
Грей се пресегна и опря длан в студения вулканичен камък.
„Задънена улица“.
Обърна се към останалите. Зад тях червените светлини една по една угаснаха. Докато мракът обгръщаше групата, срутването на подземието продължаваше и приближаваше неумолимо към тях.
— Има ли някакъв изход от това място? — попита Грей.
Отговорът на монсеньор Роу прозвуча като стон:
— Не…
15
23 юни, 07:04
Провинция Чанаккале, Турция
„Трябва да рискувам…“
Елена отиде до тясното дървено легло в каменната килия. Коленичи до него и погледна нагоре, сякаш се молеше. Докато бъркаше под дюшека, забеляза по тавана стари следи от длето. Пламъчетата на дебели свещи трептяха в ниши в каменните стени. Дебелите пластове восък, натрупвани вероятно в продължение на десетилетия, ако не и на векове, се бяха разтекли надолу по стените.
Доколкото можеше да прецени, намираше се на десетина етажа под земята — в един от многото древни подземни градове, издълбани в скалите на Турция. Представи си отдавна мъртвите строители, използвали сечива от бронзовата епоха, за да създадат тези селища на множество нива. Като археолог, занимаващ се с този регион, тя знаеше, че в Турция са открити над двеста подобни пещерни града, предимно в Кападокия на изток, но също и тук, по-близо до крайбрежието.
Най-прочутият беше Деринкую, открит през шейсетте. Елена беше посещавала подземния комплекс. Той имаше свои реки, мостове и хиляди вентилационни шахти, осигуряващи въздух и до най-долните нива, някои от които достигаха деветдесет метра дълбочина. Огромният град някога е бил дом на повече от двайсет хиляди души. Той си имаше хамбари, църкви, кухни, складове, дори собствена изба. Някои от тези древни градове, като Деринкую, бяха превърнати в туристически атракции, докато други се използваха и до днес за приютяване на животни или служеха като скривалища на всякакви престъпници.
Също като този пещерен град.
Предишния ден самолетът, докарал Елена от Арктика, кацна на малко летище сред хълмове. След това похитителите я откараха до покрайнините на малко село. Врата в мазето на една селска къща водеше до този скрит подземен комплекс.