Папата се присъедини към тях при писалището.
— Но братята не се интересували единствено от научни познания. — Понтификът отвори края на книгата и извади фолио от отделни страници. — Какво мислите за това?
Леонардо присви очи към пожълтелите страници със ситно изписан текст и поклати глава.
— Несъмнено е на арабски, но не владея добре езика. Може би ако имам време, бих могъл да…
Папата махна пренебрежително с ръка.
— Имам на разположение книжници, владеещи арабски. Те успяха да преведат тези страници. Оказва се, че са единайсетата книга от по-голяма поетична творба. Първите редове гласят: „След като вече дойдохме до кораба и до морето, кораба свлякохме първо навътре в морето свещено, вдигнахме мачтата, още платната на черния кораб[4]“.
Франческо се намръщи. „Защо това ми звучи познато?“
Понтификът продължи да рецитира по памет превода:
— „Вкарахме вътре овцете, а после и ние самите влязохме опечалени, потънали целите в сълзи. Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър — съпровождана отличен в морето, надуващ платната, гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки…“
Франческо така се шокира, че ахна и прекъсна папата.
„Кирка… това може да означава само едно нещо“.
Леонардо се вгледа в страниците и потвърди мисълта му.
— Да не искате да кажете, че това е превод на „Одисея“?
Негово светейшество кимна развеселено.
— Арабски превод отпреди около деветстотин години.
Франческо знаеше, че ако думите на папата бяха истина, това вероятно беше най-ранната записана версия на Омировия епос. Той най-сетне си върна дар слово.
— Но защо тази глава е тук, напъхана между страниците на стара персийска книга за механични устройства?
— Може би заради това.
Папата взе последния лист от фолиото. На него имаше сложна изящна илюстрация. Приличаше на механична карта от зъбни колела и жици, покрай която имаше написани на арабски бележки. Теренът, изглежда, обхващаше цялото Средиземноморие и отвъд него. Въпреки това механичната карта изглеждаше незавършена.
— Какво е това? — попита Франческо.
Папата се обърна към Леонардо.
— Надявам се вие да откриете това, скъпи приятелю. Преводачите успяха да открият само отделни насоки.
— Какви? — с блеснали очи попита Леонардо, който очевидно вече беше грабнат от загадката.
— Първата. — Папата чукна с пръст арабския превод на „Одисея“. — Тази част от поемата разказва за пътуването на Одисей до Подземното царство на Хадес и Персефона, гръцката версия на ада.
Франческо се намръщи неразбиращо.
Папата посочи илюстрираното устройство и обясни:
— Изглежда, че Синовете на Мойсей са се опитвали да създадат средство, което да ги отведе там. — Той погледна сериозно Леонардо. — До Подземния свят.
Леонардо изсумтя насмешливо.
— Ама че нелепица.
Леки тръпки побиха Франческо.
— Защо им е било да търсят подобно място?
Папата сви рамене.
— Никой не знае, но определено е тревожно.
— Защо? — попита Леонардо.
Папата ги погледна, за да се увери, че виждат, че говори сериозно, след което посочи последния ред под илюстрацията.
— Защото тук пише… че Синовете на Мойсей са го намерили. Намерили са входа към Ада.
I. Атласът на бурите
Морето е безкрайна шир, в която огромните кораби изглеждат като прашинки; там няма нищо освен небето горе и водите долу; когато са спокойни, сърцето на моряка е посърнало; когато са бурни, сетивата му са объркани. Не му се доверявай. Страхувай се от него. Човекът в морето е като червей върху парче дърво, ту поглъщан от водите, ту изплашен до смърт
Амр ибн ал-Ас,
арабският завоевател на Египет,
640 г.
1
21 юни, 09:28
Фиорд Сермилик, Гренландия
Спусналата се над морето мъгла скриваше чудовището пред тях.
Докато лодката навлизаше в призрачната пелена, утринната светлина се смени с мрачен здрач. Дори боботенето на външния мотор беше приглушено от плътната мъгла. Само за секунди температурата падна рязко — от няколко градуса под нулата до студ, който пробождаше като игли.
Д-р Елена Каргил се закашля, за да попречи на дробовете си да се свият в гърдите й. Опита се да се сгуши още по-дълбоко в яркосинята си канадка, закопчана върху грейката, която трябваше да я предпазва от убийствено студените води около тях. Всеки кичур от светлорусата й коса беше прибран под дебелата вълнена шапка; около врата й беше увит шал от същата материя.