— Твой е — каза той.
Тя си събу панталона и включи фенерчето си. Очите й проблеснаха на светлината.
Възбудата й накара и неговото сърце да се разтупти по-силно.
— Внима…
Тя скочи във водата, почти без да вдига пръски, и изчезна в тъмните дълбини.
Мак застана до Грей.
— Човече, ти си голям, ама много голям късметлия.
„Сякаш не го знам“.
07:27
Сейчан навлезе в тъмния тунел. Беше широк колкото раменете й, което забавяше работата й с краката, но пък близостта на стените й позволяваше да се отблъсква от тях.
Продължи навътре, като държеше фенера насочен напред.
Не знаеше какво е разстоянието до езерото и затова предпочете да запази енергията си, като се движеше бързо, но без усилия. Всяко движение с ръка и крак беше премерено така, че да бъде максимално икономично. Устните й бяха плътно затворени, гърдите — отпуснати.
От време на време пускаше по някое мехурче през носа си, като лъжеше тялото си да си въобразява, че скоро ще си поеме дъх, което намаляваше напрежението и укротяваше инстинкта на тялото да се разбунтува.
„Продължавай напред…“
Раздвижи леко крака и се отблъсна от стената със свободната си ръка.
Лъчът на фенера освети препятствие в тунела. Сейчан доплува до него. Голям камък блокираше акведукта. Проходът беше твърде тесен, за да се провре през него.
Сейчан мислено изруга, опипа камъка и откри, че е по-скоро плоча, заседнала накриво в тунела.
„Може би…“
Хвана горния край и опря крака в стените. Задърпа и забута, докато плочата най-сетне падна на дъното, отваряйки по-широк отвор отгоре. Сейчан пъхна през него главата и едната си ръка, след което напъха и тялото си. Пръстите на краката й задраскаха по камъка, докато се мъчеше да се провре.
И заседна.
Разбра го моментално. Грей може и да се радваше на размерите и тежестта на хормонално уголемените й гърди — както и Джак, между другото, — но сега те се оказаха проблем. Сейчан се опита да заплува назад, готова да се върне в цистерната и да признае поражението си.
Но от опита само се заклещи още повече.
„Не мога да се провра напред — нито да се върна“.
За момент я обзе паника. Белите й дробове се напрягаха, при това не само от натиска на стените. Пред очите й проблеснаха образи на Джак — как бълбука радостно във ваната, бори се със зърното на гърдата й, смуче малкия си палец. Дори в този момент започнаха да я измъчват съмнения. Част от нея все още се чудеше дали за Джак няма да е по-добре, ако я няма. А още по-дълбоко…
„Дали за мен няма да е по-добре, ако го няма?“
Стисна зъби, преди чувството за вина да е изсмукало силите и волята й. Не знаеше кое е вярното за Джак, но в едно нещо беше сигурна.
„Аз ще съм тази, която ще вземе това решение“.
Нямаше да позволи да умре тук и изборът да й бъде отнет. Затова издиша целия въздух от дробовете си. Животворните мехурчета въздух забълбукаха пред лицето и в косата й.
С изпразнени дробове успя да си спечели допълнително пространство, колкото да се освободи. Остана неподвижна за момент. Още имаше достатъчно кислород, за да се върне, но каква полза от това? Ако вземеше това решение, как то щеше да я доближи до Джак?
„Майната му“.
Изрита с крака и се провря през отвора.
Следвайки светлината, продължи по акведукта, като бързо мина през точката, от която нямаше връщане. Диафрагмата й се сви под дробовете, опитвайки се да я принуди да си поеме дъх. Полезрението й се стесни. Движенията й ставаха по-трескави.
А лъчът на фенера продължаваше да намира пред нея само тъмнина.
Полезрението й се стесни до точка.
„Няма да успея“.
07:44
Грей крачеше напред-назад покрай черния басейн на цистерната. За стотен път си погледна часовника. По челото му беше избила пот, дишането му бе станало неравно.
— Няма я вече повече от десет минути — каза той, без да се обръща към никого. — Вече трябваше да се е върнала.
Мария се опита да го успокои.
— Може би е отишла да търси помощ.
Грей поклати глава. Вече се беше съблякъл по гащета — имаше нужда да прави нещо, да бъде активен, докато чака. Пристъпи към ръба на басейна.
— Дай й още една минута — каза Мария.
Мнението на отец Бейли беше по-мрачно.
— Не е добра идея да тръгвате след нея. Ако е загазила, вече е късно. Никой не може да задържи дъха си за десет минути. Само ще изложите на опасност и своя живот.