Накрая, когато се оказа, че не носят достатъчно пари на баща им, той ги продаде на едно чудовище в Истанбул. Тя беше принудена да сключи временен брак, известен като мут’а, който може да продължава определен период, от един час до двайсет и девет години. През времето на договора беше родила две деца, момче и момиче, и двете нежелани от временния й съпруг. Бебетата бяха заклани след раждането им. Тя се беше опитала да защити последното си дете, момичето, което мислено беше нарекла Хури или ангел. За наказание получи от съпруга си неравния белег от брадичката до гърлото. Кадир, който тогава беше само на четиринайсет, но вече бе доста едър, се вбеси и му счупи врата. След това избягаха, но Кадир винаги остана неин закрилник.
Накрая двамата привлякоха вниманието на Синовете и Дъщерите.
Нехир подозираше, че те всъщност са възнамерявали да привлекат Кадир, чиято репутация в бедняшките квартали на Истанбул растеше заедно с размерите му. Брат й обаче не се отдели нито за миг от нея, така че трябваше да ги вземат заедно. Тогава изобщо не подозираха, че Нехир ще се окаже истинският воин от двамата. Кадир беше твърде бавен, както умствено, така и телом, и в много отношения сърцето му беше лесно уязвимо. Но изпълняваше онова, което му се кажеше.
Нехир пък беше бърза с ножовете и безупречна в стрелбата. Но най-вече острият й ум й позволи да се издигне бързо и в крайна сметка да стане Първата дъщеря на Муса.
Онова, което я задвижваше тогава, беше решимостта — също като сега.
Възнамеряваше да живее достатъчно дълго, за да види как този свят изгаря, за да се смени с нов рай, в който онези, които бяха загинали, без да прегрешат пред Аллах, щяха да се върнат при любимите си хора. Включително изгубените й деца.
„И сега съм на път да видя как това се случва“.
Донякъде утешена, тя продължи надолу по стълбите. Беше извикана от Муса в сърцето на Байт ал-Хикма, Дома на мъдростта. Това ниво на подземния град пазеше безброй текстове, някои от 1258 г., от падането на Багдад, когато монголските орди, водени от внука на Чингис хан, нахлули в града, подложили на огън джамии и домове и изклали жителите му. Но най-голямото им зверство било унищожаването на вековната академия на знанието, истинското цвете на ислямския Златен век — Дома на мъдростта. Монголите плячкосали школата и изхвърлили книгите й в Тигър. Твърдеше се, че водите на реката почернели за дни наред от разтеклото се мастило — и после станали червени от кръвта на изкланите учени.
Именно затова и до днес Синовете и Дъщерите носеха тези цветове.
Но преди обсадата на града да се затвори напълно, един учен на име Назир ал-Дин ал-Туси, първият с титлата Муса, успял да спаси четиристотин хиляди книги, като ги изнесъл под прикритието на нощта. Именно тези текстове се превърнали в основата на новия Дом на мъдростта, който оставаше скрит за света. За да запази тайната, Назир привлякъл първите Синове и Дъщери и ги обучил сурово, за да ги превърне в свои воини-учени, за да гарантира, че подобно зверство никога вече няма да се повтори.
Както и станало.
Сегашният Муса беше четирийсет и осмият начело на Дома на мъдростта.
„И той ще ни отведе към най-голямата му слава“.
С пълно смирение и уважение Нахир се поклони и влезе в лабиринта помещения на библиотеката, който се разпростираше на площ над петнайсет хектара и съдържаше десет пъти повече книги от спасените от Назир.
Намери водача в малка стая, пълна с редици дълги писалища. Муса стоеше зад едно от тях заедно с двама възрастни Синове, които служеха в библиотеката.
Нахир спря на прага.
Муса я забеляза и й даде знак да приближи. Тя отиде до писалището, като държеше главата си наведена.
— Моя скъпа Дъще — топло рече Муса. — Аллах наистина гледа усмихнат към теб.
— Благодаря — промълви тя, смутена от похвалата.
— Книгите, които взе от доктор Каргил, се оказаха много ценни. Неимоверно ценни.
Той кимна към писалището, на което лежаха отворени старите томчета. От двете им страни бяха натрупани още книги, вероятно взети за проучване на откровенията, намерени в текстовете от кораба в Гренландия.
Муса докосна едната книга.
— Тук се съдържат предателските последни думи на четвъртия брат на Бану Муса. Въпреки че историята е непълна, успяхме да разберем много за съвсем кратко време и това ни дава надежда, че ще открием изгубената диря до Тартар.
Сърцето й се разтуптя силно. Беше се надявала на това, когато бе взела старите томчета и ги беше донесла тук.