Ковалски се обърна и веригата на краката му издрънча.
— Е, в такъв случай Вулкано е по-подходящо име от Хефест или нещо подобно.
— Всъщност навремето са го наричали и така.
Забележката на Ковалски беше замислена като шега, но тя я прие сериозно.
„Жените просто не ме разбират“.
— Древните гърци наричали острова Термеса, което означава „гореща земя“. — Елена побутна една от книгите на бюрото. — Но тук един гръцки историк го нарича Хиера на Хефест, или „свещеното място на Хефест“. Което според контекста може да се преведе и като „Свещен огън“.
Ковалски отново погледна напред. Слънцето се беше спуснало по-ниско, подпалвайки конусите още повече.
— Наистина прилича на огън.
Елена стана и отиде при него до прозореца.
— Може би затова гърците са си мислили, че Хефест продължава да работи тук. Те вярвали, че именно тук той е създал оръжията на бога на войната Арес. Дълбоко под острова удрял с чука и раздухвал пещта си. Гърците вярвали, че периодичните изхвърляния на пушек и пепел от вулканите са дело на божествения ковач, който чистел комините си. В действителност цялата вулканична активност тук се дължи на африканската тектонична плоча, която се среща с европейската.
— Не е толкова романтично — отбеляза Ковалски.
— Да — съгласи се тя.
Докато гледаха, слънцето най-сетне потъна съвсем зад хоризонта.
Ковалски я погледна разтревожено.
— Слънцето залезе — каза той. — Знаеш какво означава това.
Елена кимна и забърза обратно към бюрото.
Той я последва, дрънчейки с веригата си.
— Не мисля, че кълването в последния момент ще помогне.
След като бяха качени на яхтата, тяхната похитителка — жената със студени очи на име Нехир — ги беше довела в този салон, а неколцина от хората й домъкнаха сандъци с книги. Тя ги беше заключила тук с една проста заръка: Впечатли ме по залез-слънце, или той ще страда.
Беше очевидно, че това е някакъв тест.
„И аз съм онзи, който ще опита камшика“.
Макар че едва ли смятаха да го шибат с камшик.
Докато го оковаваха, беше забелязал как отварят един сандък. Едрото добиче Кадир беше извадил от него мангал, триножник и тежко желязо за жигосване. Докато го правеше, гигантът нито за миг не откъсна мъртвешкия си поглед от Ковалски.
Дори сега, докато заставаше до бюрото на Елена, лявото му бедро туптеше от сутрешното изгаряне с нажежената маша. Кучите синове поне бяха превързали раната. Едва ли от добри чувства, а по-скоро от загриженост, че момчето за пердах може да умре преждевременно от отравяне на кръвта. Определено не си направиха труда да наместят счупения му нос, а само му сложиха лепенка. Не се погрижиха и за огромната синина на кръста, след като едва не счупиха гръбнака му.
„Толкова ли скъп е станал ибупрофенът, мътните да го вземат?“
Двукрилата врата на салона зад Елена се отвори. Тя леко трепна и се обърна. В коридора видя въоръжени пазачи и заплашителната грамада на Кадир, който беше скръстил дебелите си ръце на гърдите си.
Нехир влезе в салона. Беше облечена цялата в черно, включително и шала върху косата й. С нея влязоха двама мъже с къси автомати. Явно не искаха да рискуват с Ковалски.
Тъмните очи на Нехир огледаха помещението и се задържаха върху пръснатите на бюрото книги и листа.
— Виждам, че си била заета.
Елена се обърна към Ковалски. Очите й блестяха от страх. И двамата знаеха какво предстои.
„Тестът“.
21:06
„Не съм готова“.
Елена погледна с ужас купчините книги. Знаеше, че трябва да са дошли от подземната библиотека в Турция. Колекцията й беше донесена без никакви предисловия и обяснения. Включваше трудове на гръцки, римски и персийски книжовници. Стотици книги. Времето едва й беше стигнало да ги сортира, но не и да ги прегледа.
В сандъците беше намерила „Тимей“ и „Критий“ на Платон, в които философът излагаше теорията си за Атлантида. Имаше и копие на „Агамемнон“ на Есхил, който предлагаше друга гледна точка към Троянската война. А също и „Медея“ на Еврипид, трагичната история за вещицата, която се влюбила в митичния герой Язон. Елена едва беше успяла да прелисти двете дебели книги на „История“ на Херодот.
И това бяха само гръцките автори.
Все пак знаеше какво се очаква от нея, въпреки че никой не й беше казал.
Нехир го изказа с първия си въпрос, докато махаше с ръка към морето.