— Хауард е не само равин, но и доктор по археология и антропология — обясни Роу. — Затова ще го оставя той да бъде гид.
Грей се намръщи.
— Какво ще…?
Хауард се обърна към едно широко стълбище.
— Ако разбирам правилно какво иска Себастиан да споделя, би трябвало да започнем с втория етаж.
Равинът тръгна към стълбището.
— Казах му само за древен враг, за който искаме повече информация — прошепна им Роу. — Не се безпокойте. Бях дискретен.
Сейчан и Грей се спогледаха.
„Дано да е вярно — заради всички ни“.
Грей тръгна редом с монсеньора.
— Какъв древен враг?
Роу забави крачка, колкото да отговори.
— Онзи, който е споменат в старите чертежи, по които Да Винчи е създал златната си карта. Врагът, който според братята Бану Муса живеел в Тартар и който воювал с три цивилизации, като ги унищожил и така довел до настъпването на гръцките Тъмни векове.
— Какво общо има това със Сардиния? — попита Сейчан.
— Мисля, че врагът е дошъл първо тук. — Роу забърза напред да настигне приятеля си. — Ще оставя Хауард да обясни.
Сейчан се загледа в двамата мъже.
Единият католик, другият евреин.
„А ние сме преследвани от араби, най-вероятно мюсюлмани“.
Поне всички големи световни религии в този регион бяха представени.
Равинът ги отведе на втория етаж и спря пред висока метър и половина каменна плоча, покрита с дълбоко изсечена ъгловата писменост.
— Това е камъкът Норо — обясни Хауард. — Истинско съкровище на музея ни. Датира от осми или девети век преди нашата ера.
Роу повдигна вежда.
— Иначе казано, от средата на Омировия период или Тъмните векове.
Хауард се обърна към камъка.
— Надписът е един от най-старите образци на финикийската писменост. Непълен е, но според превода по тези брегове се водила ожесточена война между нурагите и могъщ враг, която завършила с голямо унищожение.
Сейчан погледна Роу, който изглеждаше много доволен от себе си.
— С кого са воювали?
Хауард се усмихна.
— А, вековната загадка, която се опитвам да разреша.
„Ти и група главорези“.
— Една от причините да съм в музея е изложбата точно по тази тема, която организирам. — Равинът махна към едно съседно помещение, преградено с въже и закрито с найлонови завеси. Явно подреждането на изложбата беше в ход. — Става въпрос за така наречените морски народи.
Сейчан се намръщи, докато го следваше през завесите към малкото помещение. В центъра му имаше две витрини, които бяха почти празни. В някои имаше бронзови оръжия и малки статуетки. Водачът им обаче ги поведе към задната стена, на която бяха започнали да окачат картини.
— Подобно на по-голямата част от историята на Омировия период, ние знаем съвсем малко за морските народи — обясни Хауард. — Затова дори съставянето на тази изложба е сериозно предизвикателство. Знаем само, че те били някаква конфедерация на мореплаватели, идваща най-вероятно от западната част на Средиземно море. Но които и да са били, след като нахлули в източната половина на Средиземноморието, те започнали да опустошават цивилизация след цивилизация, което довело до векове на мрак.
— Гръцките Тъмни векове — каза Грей.
— Точно така. — Хауард ги отведе при една карта на стената. — Тук са показани завоеванията им, така че можете да получите най-обща представа за нахлуването на морските народи.
Сейчан застана до Грей и се загледа в стрелките, показващи нахлуванията в Гърция, Близкия изток и Египет. Ако датите на картата бяха верни, всички царства в района на Средиземно море би трябвало да са паднали в рамките на по-малко от двайсет години. Приличаше на мащабно нашествие с всички сили — и идващо от запад.
— Най-пълните сведения за тази война, доколкото могат да се нарекат така, са тези на египтяните, които претърпели съкрушително поражение — продължи Хауард. — И макар подробностите да са оскъдни, основната същина в тези разкази е пълен ужас. Елате да видите.
Хауард отиде при друго изображение на стената, което приличаше на отпечатък, снет от египетски обект. На него беше представена безумна, хаотична битка по море и суша, в която египетските войници умираха със стотици.
— Това изображение е било открито в храм недалеч от Луксор. То не само че предава отлично ужаса, но виждате ли какво липсва?