Грей се обърна към Сейчан.
— Да вървим.
Той изскочи от едната страна на колата, Сейчан от другата. Двамата се втурнаха по края на улицата, като избягваха хората, които тичаха в обратната посока.
Сейчан се изравни с него.
— Как са ни открили?
Той поклати глава. Сърцето му биеше бясно. Този въпрос можеше да почака. Кимна към една фигура, която изтича от алеята между хотела и съседната сграда. Мъжът носеше автомат, като полагаше усилия да го скрие плътно до бедрото си.
Грей се втурна зад него, сграбчи го в душеща хватка и блъсна главата му в ъгъла на сградата. Изхрущя кост и тялото се отпусна безжизнено.
Сейчан улови падащия автомат и го подаде на Грей, а самата тя продължи напред с кама в ръка. Посочи с върха на ножа към други две фигури с пистолети. Те стояха в края на вече опразнения открит ресторант и гледаха нагоре към нещо върху навеса, което беше достатъчно тежко, за да накара тъканта да провисне.
Куфарът с колелца.
Грей и Сейчан се втурнаха напред.
Единият от двамата явно чу нещо и се обърна. Грей вдигна автомата и изстреля три куршума в гърдите му. Попаденията от такова късо разстояние запратиха мъжа назад през една маса. Сейчан замахна с камата си, докато вторият се обръщаше. От разреза в гърлото му бликна кръв.
Докато мъжът падаше с гъргорещ вик, от вътрешността на хотела проехтяха изстрели. Грей се отпусна на коляно и започна да стреля на къси откоси, за да задържи нападателите вътре. Отгоре също откриха огън, куршумите разкъсаха навеса и рикошираха от каменния под. Грей не помръдна от мястото си — знаеше, че онези от балкона не могат да го видят през навеса.
До него Сейчан затанцува между куршумите.
Стигна провисналата част на навеса, скочи на един крак върху някакъв стол и замахна с ножа си. Продължи напред, разрязвайки плата. Куфарът падна през дупката и се стовари върху масата зад нея.
Грей изстреля последните патрони в пълнителя, захвърли оръжието и се метна към куфара. Дръпна го към себе си, а от вратата изскочи един от противниците, решил да се възползва от внезапното спиране на прикриващия огън — и беше посрещнат от камата на Сейчан, която полетя от пръстите й. Улучи го в дясното око с такава сила, че главата му отлетя назад.
Грей вдигна куфара с една ръка и го притисна към гърдите си.
Сейчан се озова до него с блеснали очи. Двамата се втурнаха под навеса и изскочиха в тълпата, като се понесоха с течението й обратно към колата.
Грей стигна пръв.
Предните седалки бяха празни. Сейчан докосна дупката от куршум в прозореца от страната на шофьора. Грей видя капки кръв по кожената облегалка за глава. Наруга се, задето беше изоставил двамата мъже, и се замоли да са живи, може би заловени, а не умиращи в някоя съседна уличка.
Двамата със Сейчан се спогледаха виновно.
Но точно сега нямаше какво да направят. Нападателите им още бяха наблизо, поради което те се върнаха обратно в тълпата. Грей погледна назад. Мария и останалите бяха побягнали в обратната посока. Трябваше по някакъв начин да се съберат с тях и да намерят някое безопасно място.
Изведнъж над водата се разнесе гръм — достатъчно силен, за да го усети в гърдите си. Грей замръзна, както и много от хората около него. Лицата на мнозина се обърнаха нагоре. В нощното небе избухна огромно огнено цвете в алено и златно.
Фойерверките бяха започнали.
21:44
Мак стоеше с останалите в един тъмен ъгъл на площада при пристанището, като придържаше лявата си ръка. Всеки гръм в небето караше рамото му да пулсира. Погледът му затърси евентуална заплаха сред тълпата празнуващи, изпълнили площада.
На по-малко от километър от тях при хотела примигваха светлини на полицейски коли и линейки, но тук, на пристанището, малцина им обръщаха внимание. Погледите на хората бяха приковани към небето. Гърмеше музика, трещяха фойерверки, вдигаше се празнична врява.
Такава беше човешката природа.
Докато той и останалите бягаха от хотела, паниката около тях постепенно утихна, разредена от натиска на тълпата и отслабена от растящото разстояние. Престрелката беше видяна само от намиращите се в непосредствена близост до хотела. По-нататък малцина бяха обърнали внимание на суматохата и най-вероятно бяха решили, че е някакво особено буйно парти. Дори онези, които бяха бягали заедно с тях, забавяха крачка, спираха и гледаха назад, чувствайки се в достатъчна безопасност, за да се превърнат от потенциални жертви в зяпачи.
После започнаха фойерверките и сякаш всичко беше забравено.
Макар че едва ли напълно.