— Какво искате да кажете?
— Работех в операция „Айсбридж“ на НАСА, която наблюдаваше ледниците на Гренландия с помощта на радари, лазерни алтиметри и камери с висока резолюция. И по-конкретно ледника Хелхайм, който за последните двайсет години се е отдръпнал с близо пет километра и е станал със стотина метра по-тънък. Хелхайм е нещо като репер за цяла Гренландия. Цялото място се разтопява шест пъти по-бързо, отколкото преди трийсет години.
— Ами ако всичкият лед се стопи?
Той сви рамене.
— Само водата от ледената шапка на Гренландия може да повиши нивото на световния океан с шест метра.
„Това е повече от два етажа“. Елена си представи обекта в Египет и древните руини, наполовина погълнати от Средиземно море. Дали същата участ нямаше да сполети скоро и много от съвременните крайбрежни градове?
Откъм десния борд се разнесе друг глас.
— Мак, стига си вдигал аларми.
Слабият тъмнокос мъж, който стоеше срещу нея, въздъхна тежко. Ако трябваше да бъде описан само с една дума, тя щеше да е ъгловат. Изглеждаше съставен само от остри ръбове, от лактите и коленете до стърчащата брадичка и изпъкналите скули.
— Дори при сегашната тенденция за затопляне — продължи мъжът — описаното от теб няма да се случи и след векове, ако изобщо се случи. Виждал съм и твоите данни, и тези на НАСА, и направих някои мои корелации и екстраполации. Когато става въпрос за климат и за цикличната природа на глобалната температура, променливите са прекалено много, за да се правят сигурни…
— Стига, Нелсън. Не бих нарекъл преценката ти безпристрастна. Все пак заплатата ти идва от „Алайд Глоубъл Майнинг“.
Елена се вгледа с нови очи в геолога. Когато се бе запознала с Конрад Нелсън, той не беше споменал, че работи за минна компания.
— А кой финансира твоя грант, Мак? — не му остана длъжен Нелсън. — Консорциум екозащитни групи. Сигурен съм, че те изобщо не са повлияли на твоята преценка.
— Данните са си данни.
— Така ли? Значи данните не могат да се изопачат? Не могат да се манипулират така, че да подкрепят пристрастна позиция?
— Разбира се, че могат.
Нелсън се поизправи, очевидно убеден, че е излязъл победител, но опонентът му не беше приключил.
— Виждам как АГМ го правят непрекъснато — завърши Макнаб.
Нелсън му показа среден пръст.
— Тогава прецени това.
— Хм, май признаваш, че съм номер едно.
Нелсън изсумтя насмешливо и свали ръка.
— Както съм те предупреждавал неведнъж, данните могат да се тълкуват погрешно.
Мъглата около тях внезапно оредя и се разпръсна, разкривайки онова, което лежеше пред тях.
Нелсън продължи с последния си довод.
— Виж само. И после ми говори, че скоро ще ни свършат ледниците.
На стотина метра пред тях светът свършваше със стена от лед.
Предният край на ледника се простираше докъдето достигаше погледът. Напуканата повърхност приличаше на укрепленията на замръзнал замък със сковани от лед парапети и рушащи се кули. Утринната светлина се пречупваше по повърхността, разкривайки спектър от най-бледото синьо до заплашително черно. Дори въздухът искреше от ледените прашинки, които го изпълваха.
— Огромен е — каза Елена, макар че думата не можеше да обхване размерите на чудовището.
Усмивката на Мак се разтегли още повече.
— Аха. Хелхайм е широк шест километра и продължава на повече от сто и петдесет километра навътре. На някои места ледът е дебел повече от километър и половина. Това е един от най-големите ледници в Северния Атлантик.
— И ето че си е тук — каза Нелсън. — И ще си остане тук векове наред.
— Не и ако Гренландия губи по триста гигатона лед на година.
— Това не означава нищо. Ледената шапка на Гренландия се е смалявала и увеличавала многократно от една ледникова епоха до друга.
Елена се изключи от дебата им, който започваше да става все по-технически. Въпреки непрестанните им спорове тя долавяше, че двамата не са врагове. Очевидно им доставяше удоволствие да спорят. Малцина имаха силата да оцелеят на подобно сурово място и това най-вероятно изковаваше сходство в духа и издръжливост, които свързваха всички, включително и тези двама учени, намиращи се на противоположни позиции по въпроса за климатичните промени.
Вместо това тя насочи вниманието си към ставащото около тях. Загледа се в безмълвните айсберги, изпълващи фиорда. Кормчията на лодката, възрастен инуит с обветрено кръгло лице и непроницаеми черни очи, майсторски ги водеше през лабиринта, като пафкаше лулата си от моржова кост и заобикаляше отдалеч плаващите парчета лед.