Очевидно апартаментът беше останал празен заради високата цена.
Никой от групата не възрази.
Изтощени, всички си намериха място къде да се строполят.
Апартаментът имаше камери, които следяха коридора. Освен това пред вратата му бяха поставени двама души от корабната охрана. Въпреки това Грей и Сейчан спаха на смени през нощта.
Докато беше буден, Грей получаваше редовни новини от Пейнтър.
„Поне има и добри новини“.
Колкото и невероятно да изглеждаше, морето изхвърлило Ковалски на един плаж край Каляри. Пристигнал само час след като групата на Грей беше отплавала. И той имаше своята ужасна история, но бе донесъл вестта, че д-р Елена Каргил била все още жива и се намирала на борда на яхта в плен на същите онези, които я отвлекли в Гренландия. За съжаление, когато местните власти най-сетне били вдигнати по тревога, яхтата изчезнала.
Издирването й продължаваше и в момента.
Плясък на вода привлече вниманието му. Сейчан се изправи в джакузито зад него. Дъхът на Грей секна, когато тя излезе, изви гръб назад и освободи дългата си черна коса. Нямаха какво да правят по време на плаването и затова се бяха отдали на удоволствията, които можеше да им предложи апартаментът, включително огромната позлатена баня с двете затоплени каменни вани и собствена сауна.
Но всичко това бледнееше в сравнение с великолепието пред очите му.
Отиде при нея и я придърпа към себе си. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Тя ухаеше на жасмин от солите за баня и на мускус, който си беше изцяло неин. След раждането на Джак двамата не бяха имали много време за интимни моменти, които да не са потайни и бързи.
— Имаме един час до пристанището — дрезгаво прошепна той в ухото й.
— Значи е време за помпата.
— Хм-м. — Той плъзна ръка още по-надолу, сграбчи бедрото й отзад и вдигна крака й към кръста си. — Мисля, че това може да почака.
— Така ли? — С грациозност, която сякаш не се подчиняваше на гравитацията, Сейчан вдигна и другия си крак и го уви около него. — Сигурен ли си?
Той я подпря на стената и я остави да почувства колко твърдо е мнението му по въпроса.
Тя зарови пръсти в косата му и го придърпа към устните си.
Следващият час мина прекалено бързо. Глас от високоговорител най-сетне ги накара да станат от смачканите чаршафи. Бързо взеха душ, облякоха се и с неохота изоставиха временното си убежище.
Преди да отвори вратата, Сейчан пристъпи пред него и му препречи пътя.
— Трябва да го направим отново.
Грей повдигна вежда.
— Не мисля, че имаме време, но съм готов да опитам.
Тя постави длани на гърдите му — нещо, което правеше само когато е сериозна.
— Имам предвид това. Двамата заедно. Имаме нужда от повече такива преживявания.
Той я погледна в очите.
— И на мен също ми липсва. Но Джак…
— Не мога да бъда само майка — изтърси тя.
В този момент Грей видя онова, което тя се опитваше да крие от седмици, ако не и месеци. Вината, тъгата, объркването в нея. Опря чело в нейното.
— Никога не съм искал да бъдеш само майка. Обичам Джак с цялото си сърце, но ти си сърцето ми. И ако не сме истинските себе си с него и помежду си, няма да донесем нищо добро на сина си.
Тя въздъхна и сведе поглед. Вината в очите й омекна, но Грей се боеше, че не си е отишла. Личеше си, че продължават да я измъчват съмнения, и от това сърцето му се разтуптя тревожно.
Гласът по интеркома прозвуча отново и обяви, че са стигнали пристанището и че могат да слязат на сушата за групови туристически обиколки или поотделно.
Сейчан потупа с длани гърдите му, сякаш отлагаше засега въпроса.
— Да вървим.
Излязоха от спалнята в общата част, където бяха посрещнати от музика на Чайковски от пианото „Стейнуей“. Грей беше чул приглушените мелодии на различни класически творби и беше предположил, че някой е пуснал инструмента да свири сам. Оказа се обаче, че зад пианото седи отец Бейли, който изсвири последните акорди.
Мак стоеше до пианото. Ръката му отново беше сложена в клуп. Той държеше чаша кафе и кимна към масата.
— Икономът донесе обяд и хапки.
Сейчан се насочи към купчината малки сладкиши и сандвичи.
Грей отиде при Мак и Бейли. Свещеникът стана, като разтриваше дланите и китките си.
— Малко съм изгубил форма. Но ми помага да мисля.
Грей знаеше какво го озадачава. Намираше се на масата за кафе в салона. Капакът на бронзовата кутия беше вдигнат. Златната карта и сребърната астролабия блестяха ярко на леещата се в помещението слънчева светлина. Мария беше на общата тераса на апартамента и гледаше към оживеното пристанище на Палма. Грей знаеше, че не се наслаждава на гледката, а стои на пост.