Выбрать главу

Джо бръкна в превръзката и извади три тънки бронзови пръчици.

— Елена ги намери. Даде ми ги да й ги пазя. Не искаше онези копелета да ги намерят. Може би се страхуваше, че може да им ги предаде, ако я подложат на мъчения или нещо такова.

— Какви са тези неща? — попита Мария.

— Елена ги нарече „Лъчите на Звездата на смъртта“… или нещо такова. — Джо посочи астролабията. — Пъхаш ги там и картата проработва.

Грей взе пръчиците и ги огледа.

Бейли погледна над рамото му и промълви:

— Това са инструментите за задействането на Ключа на Дедал.

12:28

Ковалски — крачеше в кръг около масата за кафе — направи всичко по силите си да обясни какво беше станало с другата карта. Грей и отец Бейли бяха коленичили пред картата и заедно се опитваха да намерят символите, отговарящи на онези върху флагчетата на бронзовите игли.

Всички останали гледаха с очакване.

Ковалски завърши разказа си.

— Преди проклетото нещо да завърши обиколката си, ни прекъснаха.

— Значи не си видял докъде отива корабът? — попита Грей, докато поставяше втората игла.

— Както казах, прекъснаха ни. Може би Елена е видяла нещо, което да съм пропуснал. Тя беше по-близко до картата и явно нямаше нищо против да поеме допълнително радиация. — Той сви рамене. — Аз лично смятам някой ден да имам деца.

И хвърли бърз поглед към Мария.

„Нали така?“

Тя се намръщи и му даде знак да продължи да говори с Грей.

Бейли завъртя астролабията в ръката си и посочи едно място.

— Тук. Това е последният символ, нали?

Грей присви очи и кимна.

— Дръж здраво. — И много внимателно пъхна третата игла на мястото й.

Бейли внимателно постави астролабията в златното й гнездо, прехапа долната си устна и погледна Грей.

Ковалски разбираше, че всичко зависи от онова, което щеше да последва.

— Сега трябва да преместите лостчето отстрани — каза той. — И да се дръпнете назад.

Бейли се намръщи към картата.

— Де да беше толкова лесно. Боя се, че трябва малко да се поозорим.

— Ще оставя честта на теб — каза Грей на свещеника.

— Добре. — Бейли се премести, посегна към малката манивела и започна бавно да я върти.

— При липсата на горивото се налага да го правим ръчно — обясни той на Ковалски.

Въпреки това Ковалски предпочете да отстъпи назад.

Наистина искаше да има деца.

Застана до Мария и хвана ръката й. Двамата заедно загледаха как свещеникът върти манивелата. На картата малкият сребърен кораб потегли от златния бряг на Турция през лазура на Егейско море.

— Работи — прошепна Мария и стисна ръката му.

Корабът обикаляше от остров на остров, като спираше от време на време, след което се отдалечи от Гърция и продължи през Йонийско море. След това премина под Италийския ботуш и се плъзна между носа му и остров Сицилия.

Всички бяха затаили дъх и не откъсваха очи от картата.

— Следваща спирка Вулкано — прошепна Ковалски.

— Ш-ш-ш — сгълча го Мария, сякаш разваляше удоволствието.

Корабчето заобиколи Сицилия и спря при веригата острови с малки рубини върху тях. Мария го погледна.

Той сви рамене. „Нали ти казах“.

Бейли продължи да върти манивелата, но нищо не се случи. Челото му се сбърчи.

— Мисля, че нещо не е наред.

Ковалски му махна да продължи.

— Следващата част е малко по-дълга.

Свещеникът кимна и продължи да върти. Накрая кутията леко подскочи на масата, когато пружината на някакъв механизъм вътре се задейства.

Ковалски дръпна Мария крачка назад.

— Не приближавай много.

Както и предишния път, лазуритът на Средиземно море се раздели по невидими дотогава пукнатини, които се плъзнаха от вулканичните острови в сложна оплетена шарка.

— Лъжливите курсове — обясни Ковалски.

Бейли забави въртенето. На лицето му се изписа благоговение и мъка.

— Иска ми се монсеньор Роу да можеше да види това.

— Продължавай — предупреди го Грей. — Не спирай.

Свещеникът отново завъртя по-бързо. Пукнатините се събраха и затвориха и повърхността на морето отново стана съвършено гладка. Остана само една пукнатина, която бавно се разшири и издължи. Тя минаваше от Вулкано до южния край на Сардиния, след което продължаваше надолу към Африка. Малкият кораб потегли, като се спусна в пукнатината, понесен от малък прът, може би магнит, който привличаше някакво парче желязо под кила.