— Доста голям похлупак — отбеляза Елена.
— Но както казах, всички ние имаме обща цел.
Роу се облегна назад и тихо изстена.
— Да принудите ръката на Бог. Да се стремите да предизвикате Армагедон.
— Както е казано, Бог помага на онези, които си помагат сами. — Баща й се ухили. — Не зная коя от групите ни ще се окаже права, когато отворим портите на Ада и прочистим света с огън. Дали посланик Фират ще стане славният Махди и ще помогне за създаването на нов рай от пепелта?
Или ще стане така, че аз ще изпълня моята съдба?
Преди Елена да успее да попита какво иска да каже с това, той махна към нея, после към Нехир.
— Така или иначе изглежда, че ръката на провидението ни насочва. Виждаш ли как събитията са събрали моята скъпа дъщеря с Първата дъщеря на Муса и как двете заедно ще ни помогнете да отворим въпросните порти?
Елена не беше готова да приписва това единение на Божията ръка. Дори не беше склонна да приеме, че всичко е съвпадение. Снощи не бе успяла да заспи и бе преосмисляла преобърнатия си свят. Именно баща й я беше насърчавал да обикне историята, беше я насочил към археологията, дори беше насадил в нея любовта към морето. Нима я беше подготвял от самото начало, за да послужи на амбициите му? Дали не я беше насочил към област, в която тя да може да открие изгубено познание, за да му помогне да сбъдне съдбата си?
„И каква е тя?“
Елена преглътна с мъка.
— Щом няма да си Махди, какъв ти е писано да станеш?
Възбуденият блясък в очите му се превърна в огън. Явно беше искал отдавна да й каже това.
— Йеремия, двайсет и трета глава, пети стих.
Роу поклати глава. Монсеньорът явно го беше разбрал. Дори равин Файн пребледня.
— Какво? — попита Елена.
Баща й цитира откъса:
— Защото идва времето, казва Господ, когато ще издигна праведен потомък от Давидовото коляно. Той ще царува с мъдрост Той ще върши онова, което е справедливо и правилно на земята[6].
Елена разбра намека му. Очевидно той имаше по-големи амбиции от това да стане просто президент на Съединените щати. Тя впери поглед в баща си и видя лудостта зад възторга му, амбицията зад кръвопролитията.
— Искаш да станеш прероденият Давид.
14:01
"Богохулен гяур…"
Нехир изгледа намръщено групата. За нея те бяха неверници, задето отричаха Божията благословия. Мрачният й поглед се спря върху Елена Каргил. Баща й беше заявил, че ги е събрало божественото провидение. Нехир отказваше да повярва в подобно нещо, да приеме да бъде обвързана с тази слаба жена — не от съдбата и със сигурност не от Аллах.
Преди да замине за Гренландия, й беше казано, че целта й е дъщеря на сенатор, но Муса така и не беше споменал, че баща й е високопоставен член на апокалиптите. Като Първа дъщеря тя трябваше да е наясно с това. Предишната вечер беше на крачка да убие тази жена след опита й за бягство. Ако го беше направила, щеше да бъде наказана брутално, най-вероятно изтезавана и убита.
Едва в последния момент Муса й беше казал истината — повече по необходимост, отколкото заради нещо друго. След това й беше наредил да доведе жената на борда на „Зорницата“, неговата лична крепост. По принцип се смяташе за голяма чест да стъпиш на тези палуби, но откакто пристигна, Нехир не беше изпитала нищо друго освен гнева, който гореше в нея — горещина, която тя познаваше много добре.
През целия й живот мъжете я бяха предавали, бяха използвали силата си, за да я контролират.
Тя беше повярвала, че Муса е различен, и му се беше доверила.
Стисна юмрук и си пое дълбоко дъх в опит да угаси пламъците в себе си. Напомни си, че това е малко предателство от страна на Муса, което тя трябва да се стреми да прости — трябва да прости.
Докато слушаше как сенатор Каргайл се обявява за наследник на трона на Давид, безочливостта на думите му донякъде уталожи яростта й. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Муса ще стане Махди, предречения „воден“, който ще поведе всички Синове и Дъщери към славата.
„И като Първа дъщеря аз ще стоя от дясната му страна“.