Единствено този път, ако го следваше с цялото си сърце, щеше да й върне мъртвите й деца. Въпреки това й беше трудно да стои на едно място с тези гяури. Нима в Сура 8:55 на Свещения Коран не се казва, че Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват?
Преди много време Нехир беше задала същия този въпрос на Муса.
Той се беше опитал да успокои опасенията й от апокалиптите и й беше обяснил практичната необходимост от този съюз с неверниците, как могат да използват ресурсите на врага си, за да ги победят. С времето тя беше започнала да приема, че апокалиптите са по-силни заедно. С идването на Армагедон всички неверници щяха да горят в пречистващия огън. Единствено истинските вярващи щяха да излязат от него, станали още по-силни от пламъците му, превърнати в могъщ меч, който ще поведе праведните в новия свят.
Дотогава…
„Дотогава сме по-силни заедно“.
Сякаш чул мислите й — или може би подтикнат от Аллах, — сенатор Каргил изказа същата тази идея на седящите около масата. Думите му утвърдиха онова, на което я беше научил Муса, и й помогнаха да угаси пламъците в нея. Или може би ужасените физиономии на другите я накараха да се поотпусне.
— Ние сме навсякъде — обясни сенаторът. — Имаме верни последователи от различни религии по целия свят. В правителства. Сред военните. В университетите. И хиляди други, които не знаят, че са от нас, и неволно подкрепят каузата ни. Всъщност дори просто ако вярвате, че краят на света ще настъпи скоро и че нищо не може да спре това, вие сте едни от нас.
Мъката в очите на Елена Каргил донесе огромна радост на Нехир.
Бащата на омразната жена продължи:
— Единствено онези от най-висшия ешелон на апокалиптите са наясно с мащабите на движението ни. Затова не можете да направите нито една стъпка, без да ви видим. — Той се пресегна и хвана ръката на дъщеря си. Тя се дръпна, но той я задържа. — Например знаем, че приятелят ти Джоузеф Ковалски се е присъединил към приятелите си.
Елена ахна.
— Така че за да те отърва от надеждата, че ще дойде някаква помощ, трябва да ти дам суров урок — каза баща й. — От книгата на Йезекиил. Глава трийсет и трета, единайсети стих.
Нехир се усмихна, чувствайки как последните въглени в нея угасват, за да се сменят със студено удовлетворение.
Католическият свещеник обясни, като цитира откъса.
— Не се радвам на смъртта на грешника.
26
25 юни, 14:22
Палма, Испания
Ковалски завъртя очи и закрачи напред-назад пред останките от златната карта.
— Не знам колко пъти трябва да повтарям. Това е всичко, което помня.
— Той опря длан на кръста си, когато нещо там прещрака. — И гърбът ми направо ме убива. Наистина ми се иска да изпробвам онова ваше джакузи.
— Още не — каза Грей и двамата с отец Бейли направиха пореден опит да сглобят Хъмпти Дъмпти.
Ковалски знаеше, че това е изгубена кауза.
Двамата бяха коленичили от двете страни на картата на Да Винчи и се мъчеха да извадят парченцата лазурит от вътрешностите на механизма. Мария, Сейчан и Мак седяха наблизо, събираха сините късчета и бавно възстановяваха Средиземно море на масичката за кафе. Групата беше прекарала последния час и половина в изучаване на останките на потрошената карта и търсене на някакви улики накъде би трябвало да ги отведе устройството.
Бейли въздъхна.
— Половината зъбни колела и механизми са се изкривили, когато основната пружина е изскочила. Може би при наличието на време и с помощта на старите чертежи, по които е работил Да Винчи, бихме могли да разберем нещо.
— Съмнявам се — отвърна Грей. — Дори да имахме време, имам чувството, че картата е била създадена така, че да скрива крайната си цел. Според казаното от Ковалски за дневника в кораба единствено капитан Хунайн е разполагал с необходимите инструменти за отключването на тайните й.
Опасенията на Ковалски се потвърдиха — Грей отново обърна ледените си очи към него.
— Кажи ни отново всичко, което помниш. Започни от самото начало.
Ковалски изстена. „Пак ли?“ Но знаеше, че всички разчитат на него.
Дори Мария го погледна с надежда и му кимна окуражаващо. Затова започна с момента, когато за първи път се срещнаха с Елена. Този спомен беше достатъчен да събуди паренето в бедрото от нажеженото желязо.
— Използваха ме, за да принудят Елена да им сътрудничи — започна Ковалски. После продължи стъпка по стъпка, спиран често от Грей, който се консултираше с таблета си, за да потърси информация за някое от нещата, които беше споменала Елена. А тези неща никак не бяха малко.