Останалите влязоха в библиотеката.
Всички погледи се насочиха към нея.
— Какво имаш да ни кажеш? — без никакви предисловия попита баща й.
Елена се помъчи да подреди мислите си. Погледна надолу към книгите и бележките си около златната карта на масата. Парчетата на пъзела се въртяха в главата й, докато се опитваше да ги събере в последователна разбираема картина.
— Накъде е продължил капитан Хунайн? — притисна я Фират.
Тя сви рамене.
— Не знам.
Което си беше самата истина.
Когато картата се беше активирала и бе очертала огнената река покрай северния бряг на Африка, вниманието й беше насочено другаде, завладяно от това как пукнатината продължава след Гибралтар. Не беше успяла да забележи къде бе спрял малкият сребърен кораб.
Лицето на баща й потъмня и погледът му се стрелна към монсеньор Роу.
Елена вдигна ръка и каза:
— Но зная къде се е озовал накрая.
Нехир пристъпи напред.
— Къде се е озовал ли? Да не искаш да кажеш, че знаеш къде е Тартар, къде е скрита портата на Ада?
Елена преглътна.
— Мисля, че да. Най-малкото имам доста добра идея къде я е търсил Хунайн. Особено ако е следвал упътванията на древни книги.
— Кажете ни — нареди Фират. — И ние ще преценим.
Елена кимна.
— Хунайн е ценял високо думите и мъдростта на гръцкия историк Страбон и по-точно на неговата „География“. На много места в текста Страбон твърди, че пътуването на Одисей до Тартар е станало край един почти митичен град на име Тартес.
— Тартес? — повтори баща й и се намръщи неразбиращо. — Това много прилича на Тартар.
— Точно както твърди и Страбон. — Елена взе бележките си. — Ето един откъс от „География“: „Може да се предположи с достатъчна достоверност че Омир, защото е чул за Тартес, е кръстил най-далечните земи Тартар на него, като леко е променил някои букви“.
— Къде е това място? — попита Фират.
— Според Страбон и други извори Тартес се намира „най-далече на запад“ и „отвъд Стълбовете на Херкулес“, което е било името на Гибралтар през Античността. — Тя се изправи. — За древните от онова време всичко отвъд Херкулесовите стълбове било смятано за страшно. Там залязвало слънцето и оттам идвала нощта, така че ако решите да си представите, че Хадес или Тартар се намират някъде, то ще е именно някъде там.
— Но къде там? — притисна я баща й.
— Според изворите Тартес се намирал на иберийския бряг на Южна Испания, непосредствено след Гибралтар. Бил много богат и могъщ град.
— Елена провери отново бележките си. — Ето едно описание от историка Ефор от четвърти век: „Тартес е много проспериращ пазар заради много калай, носен от реката, в която се добива също злато и мед“. — Тя се обърна към Нехир. — Защо според вас калаят е споменат на първо място, дори преди златото?
Нехир сви рамене.
Елена се обърна към останалите.
— Защото е съществен компонент за производството на бронз. Тартес е бил известен като основен производител на бронз и съставките му. — Тя си представи ужасите, отприщени в трюма на арабския дау. — И ще ви трябва много бронз, ако възнамерявате да създадете адска войска.
Докато другите се споглеждаха, явно схванали доводите й, тя се обърна към монсеньор Роу. Беше време свещеникът да излезе на сцената.
Роу прочисти гърлото си.
— Но град Тартес е свързан и с други истории. От много надежден източник.
— От кой източник? — попита Фират.
— От Стария завет.
Бащата на Елена я погледна за потвърждение. В отговор тя само кимна към монсеньора.
— Много от книгите на Стария завет споменават загадъчен град на име Таршиш — продължи Роу. — Например в Йезекиил се казва: „Таршиш прати търговци да купуват стоките ти в замяна на сребро, желязо, калай и олово“.
— Иначе казано, още един митичен богат град, чието име прилича на Тартес — добави Елена.
— Много библейски археолози също споделят това мнение — каза Роу. — Те смятат, че Таршиш и Тартес са едно и също.
Фират се намръщи.
— Но защо това трябва да е от някакво значение?
— Заради слуховете — обясни Елена. — За Тартес, за Таршиш. Слухове, продължаващи хилядолетия. От древните гърци до съвременните учени.
— Какви слухове? — попита баща й.
— Смята се, че този град бил не само богат, но и че бил център на общество, което било много развито за времето си. Мнозина дори го отъждествяват с Атлантида.