Още един десен завой и се разкри добра видимост и светлина.
— Спри на около три метра преди да се разшири, — изрече Мърдок и чак след няколко секунди осъзна, че е шептял.
Придвижиха се напред бавно и спряха пред уширението на пътя.
— Остави двигателя да работи.
— Да.
Мърдок се наведе и надникна в по-големия каньон, простиращ се начупен вдясно от тях. Във въздуха стоеше застинал прах — тъмен, проблясващ нагоре, докъдето стигаха слънчевите лъчи.
— Вече са минали оттук. — реагира той — и скоро трябва да разберат, че са се напъхали в капан, големичък наистина, но все пак капан. След това ще обърнат и ще се върнат, но ние ще ги чакаме и ще открием огън. — Мърдок погледна наляво, — Онова място там също е добро за момчетата, да легнат и да ги причакат. Ще трябва да се свържа с тях и да им кажа. Този път ми включи чисто нов скрамблер1 .
— Откъде знаеш, че ще се върнат? Може да се спотаят вътре и да изчакат ти да ги последваш.
— Не, — отвърна Мърдок — Прекалено добре ги познавам. Ще налетят.
— Сигурен ли си, че няма други странични пътища?
— Поне не такива, които да водят на запад. Може да има някои на изток, но ако поемат по тях, ще попаднат в другата клопка. Губят при всички положения.
— Какво ще стане, ако някои от останалите се спуснат насам?
— Колкото повече, толкова по-весело. Дай ми линия. Виж какво можеш да разбереш за бандата, докато разговарям.
Не след дълго той влезе във връзка с командира на източното крило на наказателния отряд и поиска в местата, които е посочил да бъдат разположени отреди от въоръжени и бронирани коли. Разбра, че те вече са на път към западния каньон, търсейки видените да навлизат там коли. Командирът им предаде съобщението на Мърдок и го уведоми, че ще са на път до няколко минути. Мърдок все още усещаше шоковите вълни от множеството експлозии в източния каньон.
— Добре. — каза и приключи радиопредаването.
— Стигнаха до края, — обяви Ангела малко след това, — и се въртят в кръг. чувам радиопредаванията им. Май започват да подозират, че няма изход.
Мърдок се усмихна. Гледаше наляво, където току-що се бе появила първата от колите-преследвачи. Той вдигна микрофона до устните си и започна да дава разпореждания.
Докато чакаше, осъзна, че нито за момент не е изпускал дръжката на пистолета. Измъкна ръката си, изтри длан в панталона и отново я хвана.
— Вече идват, — каза Ангела, — Завиха обратно и се идват насам.
Мърдок обърна глава надясно и зачака. Унищожението продължаваше вече месец и днес трябваше да се състои последният му етап. Изведнъж просто усети колко е уморен. Налегна го депресивно чувство. Вторачи се в малките червени светлини и в по-голямата оранжева.
— Всеки момент ще ги видиш.
— Можеш ли да ми кажеш колко са?
— Тридесет и две. Не, чакай… тридесет и една. Набират скорост. Разговорите им индикират, че предчувстват засада.
— Откъм източния каньон идват ли някакви?
— Да. Доста.
чу рева на двигателите им. Скрил се в началото на дефилето, той видя първия — тъмен седан, очукан и криволичещ, с откъсната броня и половин липсващ покрив — който навлезе в извивката на каньона. Той се въздържа от стрелба, виждайки го да се приближава, а скоро пристигнаха и останалите — раздрънкани, с пробити радиатори, криволичещи, покрити с драскотини и ръжда, със счупени прозорци, без брони и с лашкащи се врати. В гърдите му се надигна особено чувство, припомняйки си за далеч по-изкусителните екземпляри от хергелетата, преследвани от него през изминалите години.
Все още не стреляше, дори когато първият от редицата мина покрай него, и мислите му се върнаха към черната и бляскава Дяволска Кола и Джени, Алената Лейди, с която беше преследвал Дяволската.
Първият от бандата стигна до мястото, където чакаше засадата.
— Сега ли? — попита Ангела, в момента, когато отляво избухна първата ракета.
— Да.
Откриха огън и унищожението започна, колите се трошаха и се блъскаха една връз друга, каньонът изведнъж се озари от блясъка на експлозии, половин дузина, една дузина, две дузини.
Една след друга те биваха спирани и взривявани. Трима от стоящите в засада бяха пометени и унищожени при директен сблъсък. Мърдок изстреля всичките си ракетни заряди и прекара лазерния лъч върху скупчените останки. Последната руина избухна в пламъци и той знаеше, че никога няма да забрави как бяха осъществили последния си набег със изтъркани гуми, строшени ресори, разбити скоростни кутии, и омраза, въпреки, че трудно можеше да ги сравни с онези великите, които беше опознал.