Изведнъж извърна рязко лазера и стреля в към каньона обратната посока.
— Какво беше това? — попита Ангела.
Там отзад има още един. Не го ли долавяш?
В момента проверявам, но не регистрирам нищо.
— Тръгвай натам.
Те тръгнаха напред и завиха вдясно. В същия момент радиото изпращя.
— Мърдок, какво правиш? — Този въпрос дойде от един от тези, които стояха в засада.
— Струва ми се, че видях нещо. Отивам да проверя.
— Не мога да ти отпусна ескорт, докато не разчистим поне малко от тези бракми.
— Няма проблем.
— Колко ракети имаш?
Той хвърли един поглед към таблото, където единствената светлина беше оранжева и пулсираше равномерно.
— Достатъчно.
— Защо не изчакаш?
Мърдок се изсмя. — Смяташ ли наистина, че някоя от тези таратайки може да доближи създание като Ангела? Няма да се бавя.
Подкараха към завоя. Последните слънчеви лъчи облизваха най-високите точки на източното било.
Нищо.
— Усещаш ли нещо? — попита.
— Не. Искаш ли светлина?
— Не.
В отдалечаващата се източна част престрелката заглъхваше. Когато стигнаха до широкия тъмен участък отляво, Ангела забави ход.
— Това дефиле може би е проход. Ще влезем ли в него или продължаваме напред?
— Регистрираш ли нещо вътре?
— Не.
— Продължавай тогава.
Все още с ръка на дръжката, Мърдок бавно и докато се движеха внимателно местеше голямото оръдие, покривайки по-скоро точките, от които бе възможна съпротива, отколкото посоката точно пред себе си.
— Така не ми харесва, — заяви накрая, — Трябва ми светлина. Включи предните прожектори.
В същия момент ярка светлина озари пейзажа пред него: тъмни скали, оранжеви камънаци, грапави отвесни стени — почти като коралова бариера иззад талазите улягащ прах.
— Струва ми се, че някой е бил тук, и то доста по-скоро от онези, които изгорихме.
— Не се ли случва уморен човек да вижда неща, които не съществуват в действителност?
Мърдок въздъхна.
— Да, а аз съм изморен. Може и да е така. Завий все пак и зад следващото разклонение.
Продължиха и направиха завоя.
Мърдок изви рязко оръжието и натисна спусъка, взривявайки скалите и глинестата почва в началото на завоя.
— Ето го! — изкрещя, — Трябваше да си го усетил!
— Не. Нищо не усетих.
— Не е възможно да бъркам! Видях го! Провери си сензорите. Някой те е изключил.
— Съвсем не. Всички локационни системи регистрират изправност.
Мърдок заби юмрук в таблото.
— Карай. Там има нещо.
Земята пред тях беше изровена и имаше разхвърлени буци пръст. Следите от гуми бяха прекалено много, за да възникне ясна представа за ситуацията.
— Намали, — заповяда Мърдок преди да стигнат следващия завой, — чудя се дали някой от тях би могъл да притежава някакво оборудване или нещо друго, което да блокира сензорите ти. А може и наистина да виждам призраци? Не виждам по какъв начин…
— Отляво има овраг. И още един отдясно.
— По-бавно! Светни вътре с фаровете като минаваме.
Минаха покрай първия и Мърдок проследи посоката на движение с оръжието си. Дефилето извиваше, но преди това от двете му страни имаше два странични оврази.
— Може нещото да е там. — изрече замислено — Няма как да разберем, освен ако не влезем вътре. Дай да погледнем следващия.
Продължиха бавно напред. Фаровете се насочиха отново, оръжието също. Вторият дол се оказа прекалено тесен, за да приюти кола. Простираше се право назад без никакви разклонения и в него не се виждаше нищо необичайно.
Мърдок отново въздъхна.
— Не знам — изрече — но краят е ей там при следващия завой — там е гърлото на каньона и е голямо. Влизай право там. И бъди готов за светкавично действие.
Радиото изпука.
— Добре ли си? — чуе глас от отряда в засада.
— Проверявам, — каза — Дотук нищо. Ще поогледам още малко.
Мърдок прекъсна връзката.
— Но ти изобщо не им спомена…
— Знам. Подготви се за много бързо движение.
Навлязоха в каньона, прекарвайки снопа светлина на фаровете навсякъде. Мястото бе с овална форма, чийто по-голям диаметър бе, може би, около стотина метра. В центъра стърчаха няколко големи канари. В близост до периферията се забелязваха множество тъмни отвори. Стените завършваха с тежки сипеи.
— Тръгни надясно. Ще го обиколим. Трябва да се гледа при онези скали и в дупките.
Бяха изминали почти четвърт от обиколката, когато чу високия мелодичен звук на друг форсиран двигател. Мърдок извърна глава и погледна назад.
В каньона беше навлязъл нисък червен Суингър седан и в момента обръщаше в тяхната посока.