— С толкова усилия и време стигнахме до тази планета. Да я разгледаме, може пък да намерим нещо, трябва да намерим. Да опитаме да потърсим пак.
— Интересно, каква може да е причината за изчезването на всичко живо?
В това време от наблюдателния пункт пристигна съобщение:
— На планетата няма нито силно радиационно излъчване, нито болестотворни микроорганизми.
— Добре. В такъв случай ще излезем внимателно.
Групата извънземни същества предпазливо обикаляха от град в град.
— Няма нито един труп. Каква зловеща планета.
— Няма какво да се прави. Да се връщаме обратно.
По едно време обаче един от тях извика и насочи лъчевата пушка към покрива на една сграда.
— Там има нещо.
— Чакай, не бързай да стреляш!
Извънземните същества успяха навреме да изтръгнат оръжието и сребристият сноп само леко засегна ъгъла на сградата, на която се намираше чистачът на фирмата „Аврора“.
— Да идем да проверим какво представлява това там!
Групичката се запъти към сградата. Като стигнаха при чистача, той трепереше от страх. Към него се приближаваха някакви чудовища с големи опашки и огромни глави, а странните им оръжия можеха да разрушат цялата сграда. Стъпвайки тежко, космическите същества спряха пред него.
— По всичко личи, че вие сте владетелят на тази планета. Бихме искали да ви попитаме нещо.
Човечецът, вцепенен от страх, не разбираше нито дума от това, което му казаха, и само кимаше с глава. Космическите гости обаче останаха с друго впечатление и започнаха да обясняват:
— Хубаво е, че разбирате какво ви казваме. Ето каква е работата. На нашата планета не стига храната и имаме проблеми с изхранването на нашите жители. Ако имате някакви запаси в излишък, бихме искали да купим колкото може повече.
Метачът плахо показа към камерите със замразените от фирмата хора.Той не разбираше какво му говорят и посочи нататък, защото мислеше, че някой от тях може да разбира този език.
Там има хора по-умни от него, нека тях да питат…