Выбрать главу

Измина двайсет метра и спря. Отпред имаше нещо, едва различимо, някаква смътна призрачна мъгла, увиснала във въздуха срещу дясната стена на тунела, нещо като блуждаещ огън. Халифа разтри очи, решил, че си въобразява, но продължи. Мъглата се уголеми и уплътни и след още няколко крачки осъзна, че вижда не някакво паранормално явление, а слаб отблясък от светлина, идваща от отвор в дясната стена на шахтата.

— Аллах-у-акбар! — промълви, като видя скритите в сенките кутии и сандъци и ярко осветената пещера в края на тунела.

Мина през отвора. В този момент чу нещо, което му заприлича на женски писък. Изправи се и се ослуша — да, ето пак, определено писък, — и продължи напред. След още два метра намери сандък, пълен с карабини. „Маузер“, същите, на които се беше обучавал в полицейското училище. Взе една, огледа я, вкара един пълнител, сложи втори в джоба си и продължи напред. Блясъкът в края на тунела ставаше все по-ярък, а боботенето на генератора все по-силно, докато накрая, примижал от ярката светлина, се озова на широката каменна платформа, на която Бен Рои и Лейла бяха стояли петнайсет минути по-рано.

В този момент генераторът спря за втори път, лампите премигнаха и изгаснаха и Халифа успя само за миг да зърне високия куполообразен таван, купищата кутии и сандъци и огромното нацистко знаме на стената в дъното. Застина на място дезориентиран, стоя така известно време, което му се стори цяла вечност, но всъщност продължи само няколко секунди, преди моторът отново да заработи. Точно толкова бързо, колкото бе нахлул в пещерата, мракът отстъпи пред яркия взрив от светлина. Халифа отиде до ръба на терасата, застана на едно коляно, вдигна карабината и започна да мести дулото й нагоре и надолу към морето от сандъци.

— Бен Рои!

Никакъв отговор.

— Бен Рои! Тука ли си?

Пак никакъв отговор. Тъкмо щеше да изкрещи трети път, когато с ръмжене на изскачащ от гората вълк израелецът внезапно ревна някъде отдолу:

— Халифа, тъпа путко! Какво правиш тук, да ти еба майката?

На около една трета от края на галерията нещо се раздвижи и Бен Рои се появи измежду два сандъка с автомат „Шмайзер“ в едната ръка и стиснал яката на Лейла в другата. Извлече я в средата на централния проход и я блъсна на колене. От носа й течеше кръв, а на лявата й скула се издуваше лилав оток като рождено петно.

„Животно такова“ — помисли си Халифа. — Мръсно еврейско животно.

Вдигна предпазителя на карабината и погледна през мерника.

— Бен Рои, хвърли оръжието!

Израелецът кривеше уста и се озърташе с налети с кръв очи. Имаше вид на напълно обезумял.

— Халифа, чуй ме!

— Бях на първо място по стрелба в класа си и съм се прицелил право между очите ти — изкрещя египтянинът и показалецът му се сви около спусъка. — Веднага хвърли оръжието.

— Изслушай ме, кретен такъв!

— Хвърли оръжието.

— Той идва! Не разбираш ли? Ал Мулатам. Идва насам. За Менората! Тя работи за него. Тя работи за него, да й еба майката!

— Бен Рои, няма да повтарям. Хвърли оръжието и се отдръпни!

— Да ти еба майката, Халифа — изкрещя израелецът. — Тя си призна. Работи за него. Той идва! Той уби Галия и сега идва насам!

Гласът му се беше извисил почти до писък.

„Полудял е — помисли си Халифа. — Получил е нервен срив.“

— Само хвърли оръжието и ще говорим — извика.

— Няма време, тъпако! Той идва! Ал Мулатам идва!

Бен Рои сграбчи Лейла за косата и опря дулото в тила й.

— Кажи му! Кажи му, каквото каза и на мен! — изкрещя.

— Остави я!

— Кажи му, кучко!

— Бен Рои!

— Как си вербувала атентаторите! Как цялата статия е измислица! Кажи му, мръсна, кръвожадна арабска курво!

Разтърсваше я като парцалена кукла и главата й се люшкаше на всички страни.

— Моля те! — изпищя тя.

Халифа усили натиска върху спусъка, оставаше му още частица от милиметъра. Изкрещя поредното предупреждение и след като израелецът въобще не реагира, стреля точно до левия му крак. Куршумът звънна в каменния под, отскочи от задната стена и рикошира някъде в сандъците. Бен Рои застина на място, дишайки неравномерно и отчаяно, очите му блестяха налудничаво. За миг просто остана така, след това с безсилно бясно ръмжене пусна косата на Лейла и отстъпи крачка назад, стиснал автомата. Халифа презареди маузера. Жената се свлече на пода.