— Слава богу. — Лейла се разкашля, хвана се за главата и се намръщи. Пое си няколко пъти дъх и погледна към Халифа.
— Той работи за Хар Цион — изграчи дрезгаво. — „Воините на Давид“. Те знаят за Менората. И са по петите ни.
Израелецът се разсмя диво, погледът му прескочи невярващо от Халифа към Лейла и обратно към Халифа.
— Глупости! Тя те лъже!
— Истина е! Видях ги. В Йерусалим. На летището. През цялото време им е предавал информация.
— Лъже, Халифа! Шибаната кучка лъже!
— Мамел е всички ни — продължи Лейла, изправи се с усилие на крака и се подпря на един сандък. — Мен, теб, всички. Той е от „Шаялей Давид“. Те идват за Менората. И ще започнат война.
— Не й вярвай!
— Трябва да се измъкнем оттук. Преди да е станало късно.
— Лъжлива арабска…
Бен Рои пристъпи към нея и вдигна шмайзера. Халифа отново стреля, куршумът пак рикошира и изчезна из купчините сандъци.
— Това е последно предупреждение, Бен Рои! — изкрещя и презареди. — Веднага хвърли автомата!
— Нямаш представа какво правиш! — изрева израелецът, пръскайки слюнки. — Халифа, моля те, повярвай ми. Наблюдавах я, проследих я. Тя работи за Ал Мулатам!
Говорът му вече преминаваше в бръщолевене. Със свръхчовешко усилие си наложи да говори по-бавно.
— Чуй ме — каза и няколко пъти пое дълбоко дъх в опит да се успокои. — Тя написа една статия. Преди година. Точно след като умря Галия. Беше интервю с Ал Мулатам. Пишеше, че миришел на афтършейв „Манио“. Била го познала. Но аз употребявам „Манио“, Халифа, а тя не го позна. Аз употребявам „Манио“ и тя ме попита какъв афтършейв съм си сложил. Не знаеше. Изобщо не го позна!
Халифа озадачено погледна Лейла, която вдигна вежди, все едно казваше: „И аз не разбирам“. Бен Рои забеляза размяната на погледи и ядосано завъртя глава.
— За бога, проумей! Всичко е било измислено. Тя го е измислила. Афтършейва, срещата, цялата шибана статия. Тя я е съчинила. За да заблуди хората. За да предпази истинския Ал Мулатам. Да предпази господаря си.
Речта му отново се ускоряваше. Опита се да се овладее, вдигна ръка и стисна менората на медальона си.
— Разследвам я. От онази статия насам. Цяла година. Всеки един атентатор, Халифа. Всеки шибан самоубиец на Ал Мулатам — тя ги е интервюирала до един. До един. Той ги вербува така. Чрез нея. Тя ги интервюира, убеждава се, че са подходящи, след което му дава имената им. Ето така става всичко. Това е системата. И тя участва в нея.
— Той е луд.
— Обясни ти, тогава! — кресна й Бен Рои. Очите му бяха толкова диви и разширени, че направо щяха да изхвръкнат от орбитите си. — Обясни тогава как така си интервюирала всеки един от атентаторите на Ал Мулатам?
— Ще обясня! — заяви тя, заклати безпомощно глава и също извиси глас. — Съвпадение, някой ми прави постановка… не знам! Всичкото това вече го изтърпях от Шин Бет, след като написах статията.
— Имаше в себе си предавател, да й еба майката! — Бен Рои бръкна в джоба си, извади малък метален предмет с размери на цигарена кутия и триумфално го размаха във въздуха.
— Беше в раницата й, Халифа! Той ни следва. Ал Мулатам. Ал Мулатам е по петите ни!
— Претърсиха ми чантата на летището — възрази Лейла.
— Няма начин. Няма как да съм минала с такова нещо.
— А тогава как? Как?
— Не знам! — тя вдигна ръка към главата си, внезапно объркана и дезориентирана. — Някой трябва да ми го е подхвърлил. Не знам!
— Мръсна лъжкиня! — изръмжа израелецът, вече без изобщо да си дава труд да звучи спокойно и разумно. — Не вярвай на нито една нейна дума, Халифа. Играе театър. Тя работи за Ал Мулатам. Винаги е работила за Ал Мулатам. Тя е убийца! Тя уби моята Галия!
— Ако го питаш него, ние всичките сме убийци? — изкрещя Лейла извън себе си. — Всички палестинци, всички араби. Ал Мулатам убил годеницата му и всички сме виновни. Ето затова ни е продал на Хар Цион.
— Лъжеш, кучко!
— Той е по петите ни!
— Не й вярвай, Халифа! Това е една мръсна лъжкиня…