Израелците също се качиха, Лейла се присъедини към тях, ръчката бе дръпната и двамата детективи останаха на дъното на пещерата, докато платформата бавно се издигаше пред очите им. Елеваторът измина три метра и спря. Няколко дула се насочиха към лицата им.
— Време е да се разделим, господа — извика Хар Цион, изкривил устни в тържествуваща усмивка. — Ние, по Божия промисъл, ще започнем да градим наново Храма и ще сложим началото на нова златна епоха за нашия народ. Вие…
Той ги погледна и разкърши рамене, за да облекчи задушаващата ризница от изгорена кожа, в която беше затворено тялото му. След това даде знак на хората си да открият огън.
— Не!
Гласът на Лейла отекна пронизително в пещерата.
— Не! — повтори тя. И отново. — Не!
Хората на Хар Цион погледнаха водача си, но той не им даде знак, нито да стрелят, нито да свалят автоматите, затова останаха така, с пръсти върху спусъците. Под тях на пода на пещерата Бен Рои и Халифа се спогледаха.
— Не! — изкрещя за трети път Лейла, отчаяно, почти истерично, свивайки и разпускайки юмруци. Искаше да каже нещо и преди, когато пребиваха двамата мъже, но не можа, дотолкова се задушаваше от срама и самоомразата. Но сега не можеше да се спре, почти не си даваше сметка какво казва, просто осъзнаваше, че цялото й съществуване някак се е свело до този момент и въпреки всичко, въпреки годините лъжи и предателство, не можеше да остане безмълвна, когато пред нея хладнокръвно застрелваха двама души. Безсмислена реакция, на фона на всички убити през годините по нейна вина, на фона на всичката неизличима кръв по ръцете й. Никога нямаше да има изкупление за онова, което беше сторила. Нито пък тя го търсеше. Знаеше само, че докато беше стояла и гледала лицата на двамата детективи — пребледнели, примирени, — гласът на баща й изведнъж беше отекнал в главата й ясен като камбана, по-силен отвсякога. Думите, които беше изрекъл в нощта на смъртта си:
„Не мога да оставя човек да умре в калта като куче, Лейла. Какъвто и да е той.“
И веднага щом беше чула тези думи, бе изпитала дивия, невъздържан копнеж да се увери, че някъде дълбоко в нея все още е останало нещо от баща й, някаква последна малка диря от неговата прекрасна светлина. Че все още беше негова дъщеря, колкото и тъмен да беше направила света за себе си.
Приближи се до парапета на елеватора и за миг срещна погледа на Халифа, преди да се обърне към израелците и слабото й тяло да се изправи пред дулата на автоматите.
— Ти спечели — изкрещя на Хар Цион. — Не разбираш ли? Ти спечели, за бога. Остави ги. Поне веднъж спри да убиваш и ги остави.
Настъпи мълчание, генераторът боботеше, Менората блестеше под светлината на живачните лампи. Тогава Хар Цион много бавно кимна.
— Права е. Време е спрем с убийствата.
Лейла се отпусна малко. Но веднага се напрегна отново, защото забеляза разлялата се по лицето на Хар Цион студена усмивка.
— Или поне с част от убийствата. Тези — той махна към Халифа и Бен Рои, — техният живот не означава нищо. Но мисля, че Ал Мулатам изслужи времето си. Както отбеляза госпожица Ал Мадани, ние спечелихме. С Менората на наша страна няма да има кой да попречи на каузата ни. Една последна равносметка и ще можем изцяло да се разделим с „Палестинското братство“. И с целия му апарат. С целия му апарат.
Докато изричаше последната фраза, погледна ниско подстригания си помощник и едновременно с това наклони глава към Лейла. Мъжът кимна, че е разбрал, и с шокиращо спокойствие пристъпи и тежко блъсна Лейла в дясната гърда. Тя излетя от платформата, размахала ръце и крака. За миг сякаш застина във въздуха, като увиснала от тавана на пещерата на невидимо въже; след това бавно се запремята надолу и падна на пода с ужасяващ глух звук.
— Благодаря ви, госпожице Ал Мадани — извика Хар Цион. — Държавата Израел ще ви бъде вечно признателна за усилията. Макар и арабка, вие наистина заслужихте титлата Ешет Хайил. Жена на честта.
Веднага разбра, че гръбнакът й е счупен, както вероятно и много други неща, но тъй като не усещаше нищо от врата надолу, нямаше как да бъде сигурна. Нямаше никакво значение. Така или иначе, много скоро щеше да умре. И нямаше нищо против.