Останаха на място, дишайки тежко, обгърнати от мрака като от черен кадифен саван. Не се чуваше нищо друго, освен стърженето на манивелата на генератора и гласовете на израелците, отначало тихи, но след това все по-нервни. Бен Рои проточи врат и се заслуша.
— Мамка му — прошепна.
— Какво става.
— Пожар.
— Какво?
— Стрелбата. Подпалила е сандъците.
Още докато го изричаше, ноздрите им доловиха първия лек мирис на горящо дърво.
— Това място е шибан барутен погреб — изръмжа Бен Рои. — И ще избухне!
Халифа го знаеше и без да му се казва. Беше видял пещерата със собствените си очи: варели петрол, сандъци с муниции, експлозиви, купища сухо дърво.
— Мамка му! — изруга. — Мамка му!
Щракна запалката си, прикри огънчето й с шепи и трескаво затърси наоколо нещо, каквото и да е, с което да си пробият път навън от пещерата. Хората на Хар Цион вече крещяха, паникьосани. Огънят явно се усилваше и разрастваше.
— Хайде! — изръмжа Бен Рои. — Трябва ни оръжие!
— Наоколо няма!
Халифа продължи по прохода, вече без изобщо да го е грижа, че могат да го чуят, размахвайки запалката си напред и назад. Видя картини, скулптури, нещо подобно на огромен канделабър. Но никакви оръжия и вече започваше да се отчайва, когато най-после, след като отмести някаква пълна с банкноти торба, откри метална кутия, в която се оказаха дванайсет чисто нови автомата „Шмайзер“. В съседната кутия имаше патрони.
— Хамду-лиллах — измърмори.
Грабна един автомат и заедно с няколко пълнителя го подаде на Бен Рои. Сам взе друг и тъкмо го проверяваше и свикваше с непознатия механизъм, когато се чу внезапна продължителна стрелба. Хвърлиха се на земята, тъй като предположиха, че е насочена към тях, но от тревожните крясъци на израелците разбраха, че всъщност е експлодирал сандък с муниции.
— Всичко ще изригне като шибан вулкан! — изсъска Бен Рои.
Станаха и започнаха да се промъкват през прохода. Все по-плътна оранжева корона изпълваше далечната дясна част на пещерата. Когато стигнаха до централния проход, се чу гръмка експлозия — варел с петрол, предположи Халифа, а може би няколко варела, — последвана почти незабавно от рева на генератора, който най-после заработи. Ледената светлина обля пещерата и намести всичко на рязък и ярък фокус. Хората на Хар Цион се развикаха облекчено, елеваторът продължи с дрънчене и скърцане бавния си възход към терасата. Бен Рои надникна в прохода и веднага се отдръпна.
— На половината път са — прошепна. — Има един горе на терасата. Аз вземам него. На три. Хайде.
Прицелиха се.
— Едно… две…
Нова гръмка експлозия, която разтресе цялата пещера.
— Три!
Втурнаха се през прохода.
Пожарът беше по-лош, отколкото Халифа очакваше. Само за няколко минути беше погълнал цял блок от сандъци в дясната част и с ужасяващ съсък и вой пълзеше на всички страни. Огнени езици облизваха стените на пещерата; горящи боклуци хвърчаха из въздуха като някакви изродени светулки. Мръсен облак сив дим се виеше бавно към тавана на пещерата.
Видя всичко това за част от секундата, преди да падне на коляно и да открие огън с шмайзера. Зад него Бен Рои правеше същото, обсипвайки далечния край на пещерата с неспирен дъжд от куршуми.
Атаката завари Хар Цион и хората му неподготвени. Бен Рои успя да убие този на терасата, Халифа застреля още двама на платформата, като единият от тях падна върху ръчката за управление и обърна посоката на движение. Елеваторът спря, след което с гневен машинен стон започна да се спуска. Менората стоеше безучастна в центъра, разрастващият се пожар хвърляше ярки отблясъци върху златните й рамена.
Преднината им обаче не трая дълго. След първоначалния момент на объркване останалите трима израелци — Хар Цион, Щайнер и още един — се хвърлиха на пода на платформата и безмилостно отвърнаха на огъня. Наложи се Халифа да се отдръпне от прохода и да се скрие между сандъците. Бен Рои удържа още малко, но също се хвърли в едно от разклоненията на централния проход.