Патологът замълча, за да постигне драматичен ефект. Репетирал е, помисли си Халифа.
— Преди обаче да ти разкрия името на убиеца, мисля, че ще е полезно да си припомним точните обстоятелства, при които е бил намерен трупът на Янсен.
Халифа отвори уста да каже, че много добре помни обстоятелствата, но я затвори, защото от дългия си опит знаеше, че Ануар ще разкаже всичко както сам е решил и колкото и Халифа да се дразнеше, нямаше да промени нищо.
— Както кажеш — измърмори и отегчено махна с ръка.
— Благодаря. Мисля, че няма да те разочаровам. — Патологът отпи поредната бавна и щедра глътка от питието си и остави чашата. — И така — обобщи той, — местопрестъплението. Помниш, че тялото на нашия човек е било намерено с лице в пръстта и един сравнително труден за забелязване железен клин в лявото око. Освен масивните травми на зигоматичните, сфеноидните и лакрималните кости и на цялата лява част на мозъка — честно казано, церебралният му дял приличаше на пюре от патладжан — е пострадал и от сериозно разкъсване на кожата над черепа отдясно, точно над ухото, което очевидно е причинено от нещо друго, а не от клина. Освен това има и леко разкъсване на лявата длан — патологът протегна ръка, за да илюстрира заключението си — и на лявото коляно, както и област на обезцветяване и подпухване в основата на левия палец, точно под първата синовиална става. Сигурно не си забелязал всичко това, защото тази ръка се е намирала под тялото. Освен това под ноктите на същата ръка има следи от засъхнала кал. — Той пресуши чашата с янсун, оригна се леко, остави я и продължи: — На три метра от трупа е имало следи по повърхността на пустинята като от някаква схватка, както и камък със следи от кръв по ръбовете. На двеста метра по-нататък са били открити раницата на мъртвия и бастунът му, зад част от боядисана кирпичена стена, която той явно е бил започнал да разрушава. За тази цел е разклащал тухлите с чук и длето, след което ги е изваждал с ръка, а оттам и следите от кал под ноктите. — Ануар се подпря на лакти и плесна с ръце. — Достатъчно за местопрестъплението. Въпросът е как в действителност са свързани помежду си всички тези части от картината.
За пореден път, сякаш не принадлежеше на тялото му, ръката на Халифа посегна към цигарите. И той пак я отклони в последния момент, като я пъхна в джоба на панталона си.
— Кажи.
— Ще ти кажа. Дай да огледаме поотделно всяко парче от мозайката. Първо, металният кол. Нараняванията, които е причинил, естествено са смъртоносни. Но не това е била причината за смъртта. Янсен така или иначе е щял да умре и няма значение, че е паднал на него.
Халифа присви очи. Заинтригува се въпреки волята си.
— Продължавай.
— Нараняването на черепа също е подвеждащо. То определено е било причинено от окървавения камък. Но в никакъв случай не е било опасно за живота, даже за старец като Янсен. Костта отдолу не е счупена и няма сериозни натъртвания. Неприятна разкъсна рана и нищо повече.
— Щом не е умрял нито от удара по главата, нито от клина, който му е направил мозъка на каша, от какво, по дяволите, е умрял?
— От инфаркт на миокарда.
— Моля?
— От инфаркт. Човекът е получил масивна коронарна тромбоза и последвало спиране на сърцето. Много е възможно да е бил мъртъв, преди да се наниже на клина.
Халифа пристъпи към него.
— И какво се опитваш да ми кажеш? Че някой го е халосал с камък по главата и сърцето му не е издържало ли?
Патологът се ухили доволно.
— Никой не го е халосал с камък по главата. Раната е била случайност.
— Но ти каза, че е бил убит!
— Убит е бил.
— Е, как тогава?
— Бил е отровен.
Халифа ядно удари стената с юмрук.
— Ануар, какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Точно такива. Убиецът на Пиет Янсен го е отровил и тази отрова пряко или косвено е причинила инфаркта, който впоследствие го е убил. Не знам как по-ясно да ти го кажа. Какво точно не разбираш?
Халифа скръцна със зъби, твърдо решен да не се поддава на провокиращия го със снизходителния си тон Ануар.
— И кой точно е този загадъчен отровител? — попита, сдържайки раздразнението си. — Каза, че знаеш кой е.
— О, знам — ухили се Ануар. — Със сигурност знам. — За пореден път замълча за драматичен ефект, след което се наведе и протегна ръка с дланта нагоре. Сви я в юмрук, изпъна показалеца и рязко го сви към себе си. — Името на злодея е господин Акараб — обяви надуто. Повтори странното движение, забивайки пръста си в дланта.