— Има вероятност правосъдието да е било сериозно поругано — каза тихо и дръпна жадно от цигарата си, закопнял за яснотата на мисълта, която му даваше никотинът. — Не е сигурно, но е много възможно. И независимо дали е станало преди петнайсет или преди трийсет години, аз смятам, че е наш дълг да го разследваме.
— Какви са ти доказателствата? — изкрещя Хасани. — Какви са ти доказателствата, човече? Знам, че фактите никога не са ти пречили на теориите за конспирация, но ми е нужно нещо повече от „може би“.
— Както ви казах, няма нищо определено…
— Съвсем нищо, нали?
— Има сходства.
— Между жена ми и хипопотама също има сходства, но това не означава, че тя по цял ден се къпе в лайната си и яде палмови листа!
— Прекалено много сходства, за да е съвпадение — отказа да се предаде Халифа. — Пиет Янсен има нещо общо с убийството на Хана Шлегел. Знам го. Знам го! — Усети, че сам повишава глас, стисна коляното си с ръка и дръпна дълбоко от цигарата, за да си възвърне самообладанието. — Вижте какво — продължи бавно и отчетливо. — Хана Шлегел е била убита в Карнак. Янсен е живеел близо до Карнак.
— Както и хиляди други хора — изсумтя Хасани. — Пък и пет хиляди души всеки ден посещават това място. Какво се опитваш да кажеш? Че всички те имат нещо общо ли?
Халифа пренебрегна въпроса и продължи:
— Украсата от анхове и розети на дръжката на бастуна съвпада с белезите по лицето и черепа на Шлегел. Тези белези така и не бяха взети под внимание.
Хасани пренебрежително махна с ръка.
— Съществуват хиляди предмети с подобна украса. Десетки хиляди. Слаби са ти доводите, Халифа. Дотук прекалено слаби.
Детективът и този път не обърна внимание на началника си.
— Шлегел е била израелска еврейка. Янсен е мразел евреите.
— За бога, Халифа! След онова, което сториха с палестинците, всички в Египет мразят шибаните евреи. Какво да направим? Да доведем за разпит цялото население ли?
Халифа пак отказа да бъде отклонен от темата.
— Пазачът в Карнак каза, че е видял от местопрестъплението да се отдалечава човек с нещо странно на главата. „Като странна птица“ — така го описа. В къщата на Янсен намерих на вратата на мазето шапка, която отговаря на това описание. Шапка с провиснали от нея пера.
Хасани избухна в презрителен смях.
— С всяка минута ставаш все по-абсурден. Този пазач, ако си спомням добре, беше полусляп и не виждаше и собствените си ръце, да не говорим на петдесет метра пред себе си. Хващаш се за сламки, Халифа! Или пък за пера. Странна птица. Нещо не си в час, човече!
Халифа дръпна за последно от цигарата си, наведе се и я загаси в пепелника на края на бюрото.
— Има още нещо.
— О, я да чуем — изрева Хасани и плесна с ръце. — Не съм се смял така от цяла вечност.
Халифа се облегна.
— Преди да умре, Шлегел е успяла да изрече две думи: „Тот“, което е името на древноегипетския бог на писмеността и мъдростта…
— Да, да. Знам! — изгледа го заплашително Хасани.
— И „цфардеях“, което на иврит означава „жаба“.
Хасани присви очи.
— Е, и?
— Янсен по рождение е имал ципи на краката. Като жаба.
Говореше бързо, за да изпревари поредните подигравки.
За негова изненада Хасани не каза нищо, само отиде пак до прозореца и се загледа навън с гръб към Халифа, стиснал ръце встрани от тялото, като че ли носеше невидими куфари.
— Знам, че поотделно всички тези неща не означават много — продължи Халифа в опит да използва мълчанието на шефа си, — но взети заедно подтикват към размисъл. Съвпаденията стават прекалено много. И дори всичко да е случайност, остава въпросът за антиките в мазето на Янсен. Той е измамник. Сигурен съм. Усещам го. Трябва да го разследваме.
Хасани стискаше юмруци толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Настъпи продължително мълчание, след което той се обърна към Халифа.
— Повече няма да губим време със случая — изрече бавно и настойчиво и едва сдържаната ярост в гласа му беше по-заплашителна от крещенето. — Ясно ли е? Този човек е мъртъв и в каквото и да е бил забъркан, каквото и да е извършил, всичко е приключило. Не можем да направим нищо.
Халифа го погледна невярващо.
— Ами Мохамед Гемал? Възможно е да е бил осъден невинен човек.