После свали сакото си, захвърли го на един стол и седна на съседния.
— Никой от присъстващите не знаеше, че там вече бе изпратен един екип — отбеляза Роланд, докато прибираше прожекционния апарат в една кутия.
— Едва ли е необходимо да им се съобщава тази информация още сега — прецени Блейкли и повдигна рамене.
— Така е. Обаче какво ще стане, ако…
— Бъди спокоен. Този път се подготвихме много по-добре. Този екип няма да го изгубим.
Глава 4
За втори път през последните няколко месеца Ашли се сблъска лице в лице с майор Майкълсън. Макар този път да бе в парадна униформа, Ашли веднага разпозна в него Синеокия сякаш направен от пластмаса военен, който бе ескортирал доктор Блейкли до дома и.
— Хич не ми пука дали вие и вашите двама главорези ще придружавате моя екип, или не — каза му тя, като го притисна в един ъгъл непосредствено до изхода на залата. — Искам обаче нещо да ви е съвършено ясно още отсега този екип ще го ръководя аз.
Майорът, застанал мирно, въобще не направи опит да се отдръпне.
— Госпожо, аз ще действам в съответствие със заповедите, които ми бяха дадени.
Тя не обичаше подобни изненади. Бе редно Блейкли от самото начало да я предупреди, че екипът и ще бъде придружен от въоръжена охрана.
— Това е научна мисия, а не военна — добави Ашли.
— Доктор Блейкли обясни, че ние ще ви придружим единствено в качеството си на охрана. Заради вашата лична сигурност.
— Добре — каза тя, като не откъсна поглед от очите му. — Но не забравяйте може вие да носите пищовите, но заповедите ще издавам аз. Ясно ли е?
— Вече ви казах, госпожо, че ми бяха дадени надлежните заповеди.
Тя стисна зъби, за да не избухне. Какво можеше да направи? Отстъпи една крачка.
— Добре, очаквам между нас да няма неразбирателство.
— Някакъв проблем ли има, госпожо? — попита Бен, появил се междувременно до левия и лакът. Усмихваше се, но когато обърна лице към майора, в усмивката му се, появи и строгост.
Ашли усети твърдия характер на Бен. Сегашната му реакция нямаше никаква връзка с доскорошното му по-скоро лековато поведение, Вероятно и на него не му е много приятна мисълта, че ще бъде заобиколен от пистолети, помисли си тя.
— Не — отвърна. — Просто изяснявахме някои неща.
— Чудесно. Всички ще изкараме лятото закопани заедно в трикилометрова дупка. Най-добре е да се сприятелим още отсега — каза Бен и протегна ръка към офицера.
Майор Майкълсън пренебрегна протегнатата ръка.
— Вие си вършете вашата работа, а аз ще отговарям за моята. — Кимна на Ашли и си тръгна.
— Голям симпатяга, нали? Веднага му пролича, че е общителен — каза Бен. Сарказмът в гласа му бе съвсем ясно доловим.
— Не се нуждаех от подкрепления.
— Моля?
— Мога да се справя с майор Майкълсън и без вашата помощ.
— Разбрах — отвърна обидено Бен. Съвсем ясно му личеше, че е засегнат от думите и — Не дойдох да ви спасявам. Разговарях с професор Фюрстенбург и с господин Наджмон. Решихме да отидем в хотелския бар. Просто дойдох да поканя и вас.
Ашли сведе поглед, смутена от собствената си грубост. Не трябваше да си изкарва яда на Бен. За нещастие именно той се бе оказал наблизо в момент, когато трябваше да си го изкара на някого.
— Съжалявам, че бях груба. Не исках да…
— Моля ви, не се безпокойте — прекъсна я той, отново усмихнат. — Австралийците сме дебелокожа порода. Та, ще ни придружите ли?
— Бих искала да се прибера в стаята си. Там е синът ми.
Бен повдигна вежди.
— Довели сте синът си? На колко е години?
— На единайсет — отвърна тя, готова да се отбранява. — И друг път ме е придружавал.
— Супер. Чудесно е да запознаеш собствените си деца с работата си — каза той. После посочи с поглед белия хотелски телефон на стената. — Защо не му се обадите оттук? Ако му няма нищо, елате с нас.
Тя бе очаквала да бъде укорена заради това, че бе помъкнала сина си през половината земно кълбо, така че неговият отговор донякъде я успокои. Може би идеята и Джейсън да я придружи в това изключително приключение бе напълно редна.
— Прав сте. Ей сега ще му позвъня.
От обаждането си установи, че Джейсън все още бе изцяло погълнат от играта „Нинтендо“. От слушалката се разнесоха писуканията и позвъняванията на видеоиграта.
— Мамо, сега нямам време да разговарям с теб. Почти стигнах до двайсет и трето равнище. Досега никога не съм го достигал. При това ми остават още три.
— Добре, добре, миличък. Мисля да отсъствам около час. Имаш ли нещо против?
— Нямам. Ела, когато си искаш. Хайде, че трябва да играя.
— Добре, поиграй си, миличък.
Сигналът прекъсна. Ашли въздъхна и се запъти към бара. Всъщност щеше да бъде добре да опознае колегите си по екип още отсега, преди да са се отправили на път.