— Дали случайно не знаеш каква е комбинацията на касата на Блейкли?
Тя кимна утвърдително и му каза комбинацията.
Е, може би най-сетне късметът му щеше да проработи. Завъртя диска според указанията и и тежката врата на касата се отвори. За миг му се стори, че статуята не е там, но после я откри, опакована в кафява хартия. Повдигна я, махна хартията и погледна статуята срещу светлината на лампата. После прокара пръст по изпъкналия и корем. Реши, че статуетката ще му донесе късмет.
Точно тогава в стаята нахлу Нобкоби, На лицето му бе изписана уплаха.
Бен съобрази, че късметът още не му се бе усмихнал.
По лицето на Джейсън се стичаха сълзи на безсилие. Все още не можеше да повярва на ушите си. За миг му се бе сторило, че само си въобразява, но нямаше как да сбърка акцента. Това бе Бен. Чу го как разговаря с някого и удря с юмрук по нещо. При това бе съвсем наблизо. Не успя да различи думите му, но това несъмнено бе Бен. Джейсън се опита да изкрещи, но кърпата бе затиснала гърлото му и успя да издаде само тих стон.
После чу хлопването на врата, след което отново настъпи тишина. Напрегна се, за да чуе отново гласа на Бен. Не чу нищо. Навярно Бен бе влязъл в сградата.
Джейсън се опита да се освободи от въжетата. Щеше да му бъде достатъчно да освободи само едната си ръка, за да махне превръзката. Трябваше да открие някакъв начин да се обади на Бен, когато той излезеше от сградата. Защото ако не успееше… Погледна дисплея на колана си. Докато го наблюдаваше, числото 11 бе сменено от числото 10.
Трябваше му помощ, и то бързо. Опита се отново да се пребори с въжетата, но безуспешно. Значи трябваше да опита нещо друго.
Както бе вързан към стълба, внезапно го осени една идея. Може би…
Раздвижи бедрата си. Трябваше да бръкне с лявата ръка в джоба на якето си. Затвори очи, докато се гърчеше и напрягаше. Почувства как пръстите му докосват познатата пластмасова кутия. Като внимаваше да не я изпусне, успя да я измъкне от джоба си. Тя обаче се заплете в плата. Спря и си пое дъх. Не биваше да бърза. Съсредоточи се, бавно я измъкна от джоба си и въздъхна с облекчение. Играчката бе единственото нещо, което Халид му бе позволил да запази.
Помоли се на Бога батериите да не са се изтощили, когато включи играта. Кутийката започна да издава познатия му звън. Постави звука на максимум. Звукът не бе особено силен, но ако Джейсън извадеше късмет, странният звук щеше да бъде чут от Бен, когато излезеше от сградата.
Започна да чака. Моля те, Бен, побързай. Какво щеше да стане, ако батериите се изтощят? А и Бен дали вече не си бе тръгнал? Ами ако таймерът стигнеше до нула, преди Бен да го чуе? Главата на Джейсън се изпълни със страшни мисли.
Съобрази обаче, че бе забравил още едно основание да се тревожи. Някъде вдясно се подаде черна остра муцуна. Ами ако звукът бе привлякъл не Бен, а някой друг? Джейсън чу съсък и видя как ноздрите на муцуната започнаха да се отварят и затварят. Изтърва играчката си и застина. След малко видя цялото създание. От корема и шията му се стичаше кръв, но то не обърна внимание на раните си, когато бавно се насочи към него.
Глава 34
Ашли бе сигурна, че синът и бе жив и здрав. Нямаше как да бъде иначе. Тя прекара целия ден в работа в пещерата на умбо, като се стараеше ръцете и умът и да са непрестанно заети. Оглеждаше и измерваше различни неща и после правеше записки в бележника си.
Погледна часовника си. Вече бе късна вечер. Бен трябваше да е тръгнал обратно към селището. Ами ако не бе научил нищо за Джейсън? Или пък ако въобще не се завърнеше? Колко още време можеше Ашли да издържи, без да обезумее?
Въздъхна, седна и се вгледа в силуета на дремещия Моамба, седнал със затворени очи. Бе единственият и страж. Бе наредил на другите да се махнат и нареждането му бе изпълнено безпрекословно.
Погледна черния отвор, в който бе потънал Бен. Можеше да се опита да се скрие в него. Ако Моамба наистина дремеше, може би… После поклати глава. Щеше да и се наложи да пълзи дълго време. Сигурно щяха да я заловят. Пък и не можеше да изостави Майкълсън. Дори и ако станеше някакво чудо и тя успееше да избяга, щяха да убият него вместо нея.
Моамба внезапно отвори очи и я погледна. Той се опита да се изправи на крака, но от дългото седене се бе схванал. Ашли отиде до него и му помогна да стане.
Той погледна отвора на пещерата, водещ към селото.
— Какво става? — попита тя.
Той запуши устата и с ръка и и даде знак да го последва. Като използва тоягата си като патерица, той се промъкна през изхода и я отведе в сенчеста вдлъбнатина от другата страна на тунела.