Тя се извърна тъкмо в момента, когато в пещерата нахлуха група воини с извадени копия. Всички започнаха да стенат, когато видяха проснатата върху пода окървавена фигура на Моамба. Сетне почти едновременно погледите им се извърнаха към нея. Бяха пълни с гняв и осъждане.
Тя погледна окървавената кама, която все още държеше в ръката си. Дявол да го вземе.
— Успокой се — каза Бен, като се опита да хване Нобкоби за трескаво движещите се ръце. Опита се да разбере жестовете му и гърлено изречените му думи, но без никакъв успех. Опитите му да постигне това само изнервиха и двамата.
Бен погледна Санди. Тя се бе свила в най-отдалечения ъгъл на кабинета на Блейкли и мълчеше. Нямаше как да получи помощ от нея.
Пусна ръцете на Нобкоби. Защо го нямаше Хари? Той владееше техния език.
Нобкоби внезапно присегна и докосна с пръст челото на Бен. После докосна с пръст собственото си чело. Бен го изгледа озадачено. Дребничкият ловец повтори жеста си и очите му започнаха да се изпълват с раздразнение.
Тогава Бен разбра — Нобкоби искаше да общуват с помощта на умението му на хери-хути. Ловецът не можеше пръв да установи контакт, тъй като не разполагаше с тази способност, но това бе по силите на Бен. Трябваше да повторят това, което постигнаха в тунела.
Бен с кимане даде знак, че е разбрал, и прикани с жест Нобкоби да седне на дивана. Ловецът изгледа подозрително големия кожен диван и вместо това седна на пода със скръстени крака. Бен повдигна рамене и направи същото, като застана с лице срещу ловеца.
Като затвори очи, Бен се опита да забави дишането си и да успокои възбудения си разум. Опита се да си представи, че се намира в задния двор на овцефермата на баща си с топла бира в ръка и предстоящ безметежен ден.
— Какво правиш? — внезапно го попита Санди. Бен се намръщи и повдигна ръка, но не отвори очи.
— Всичко е наред, Санди. Ще те помоля за известно време да не вдигаш шум.
— Но…
— Просто се успокой — каза той. Думите му бяха насочени не само към Санди, но и към самия него. Трябваше да е спокоен.
Чу недоволното и роптаене, но не и обърна внимание и отпи от топлата си бира, като се отпусна по гръб на стола си. Започна да мисли за Нобкоби и да си представя плоското му лице и мършавия му врат. Внезапно ловецът се появи пред Бен, също седнал на стол.
Нобкоби се огледа наоколо си с присвити очи. Стана и се подпря на верандата, като огледа огромното небе. От единия до другия край на хоризонта нямаше нито, един облак. Той сякаш се уплаши, а сетне се извърна към Бен и го погледна.
— Тук всичко е толкова голямо! — каза Нобкоби и потрепера.
Бен изпита известно неудобство от това, че бе показал на клетия човек такъв необичаен за него ландшафт. Нали обаче Моамба бе постъпил по същия начин със самия него? Освен това имаше много силно желание да види овцефермата.
— Успокой се, Нобкоби. Размерите не са най-важното — каза.
— Какво?
— Няма значение. Това бе една глупава шега — каза Бен и отпи още една глътка от бирата. Вкусът и наистина бе божествен. — Та кажи сега, какво искаше да ми съобщиш?
Нобкоби нервно преглътна.
— В пещерата чух много странен звук. Нещо, което не бях чувал преди.
— Що за звук беше?
Нобкоби смръщи лице и възпроизведе чутия звук. Прозвуча като тананикане. На Бен му се стори, че му звучи познато.
— Повтори го, ако обичаш — помоли Бен и се концентрира, като затвори очи. Къде бе чул това нещо? Внезапно отвори широко очи и подскочи от стола. — За Бога, та това бе проклетото дрънчене на играта „Нинтендо“ на Джейсън! Бе слушал тези дразнещи звуци поне хиляда пъти, откакто беше тук.
— Къде чу това? — попита глухо Бен.
— Отидох да го търся. Отидох да търся нещото, което издаваше този звук. Насмалко обаче не се сблъсках с проклетия кракан, който ни преследва. Хитрия кракан. Той също тръгна по посока на звука.
— Дявол да го вземе! — изруга Бен и се измъкна рязко от съня си. Картината се разпадна на многоцветни ивици и той отново се оказа пред Нобкоби в кабинета на Блейкли. Изправи се бързо на крака. Нобкоби направи същото.
— Санди, ти стой тук — каза Бен, докато поставяше нов пълнител в пистолета си. — Заключи вратата. Ако започнем да чукаме, отвори я бързо.
— Какво става? — попита го тя, след като с кимане му даде знак, че е разбрала.
— Сега нямам време да ти обяснявам. Просто заключи вратата и не вдигай шум — отвърна Бен и излезе в коридора. Чу как вратата хлопна зад него, а след малко и щракането на ключалката.
— Заведи ме до мястото, където се разнасяше звукът — каза Бен на Нобкоби. Ловецът го погледна с недоумение. Дявол да го вземе, нямаше време за нов контакт.