Бен възпроизведе мелодията и започна да се озърта, след което повдигна рамене.
Нобкоби с кимане даде знак, че е разбрал, и тръгна към вратата Бен стисна дръжката на пистолета така силно, че пръстите му побеляха от напрежение. Дали не бе закъснял? Не, нямаше как да е закъснял?
Заедно с Нобкоби излязоха навън. Тъкмо когато завиваха зад ъгъла, пред тях внезапно се появи Хари. Изненаданият Бен насмалко не го простреля.
— Виждам, че си успял — каза Хари, целият плувнал в пот. — Хайде, да прибираме статуята и да се махаме оттук. Останалите ловци все още отклоняват краканите оттук, но няма да издържат дълго. Трябва да…
— Вече я взех — прекъсна го Бен.
— Чудесно!
— Имаме обаче друг проблем. При това трябва да побързаме — каза Бен. Даде знак на Нобкоби да продължи и набързо описа обстановката на Хари.
— Значи, мислиш, че е момченцето на Ашли, така ли?
Бен кимна утвърдително.
— Лоша работа. Моментът съвсем не е подходящ за видеоигри.
Нобкоби им даде знак да замълчат и прошепна нещо на ухото на Хари. Той се намръщи и преведе чутото на Бен.
— Точно на това място Нобкоби е видял Малкия Тим. Музиката се раздавала от близката съборена сграда.
Бен даде знак, че го е разбрал. Този път реши да стъпи здраво с двата крака върху твърда скала, преди да продължи. Не му се искаше да повтори предишната, груба грешка, която бе привлякла вниманието на глутницата. Групата продължи тихо, като заобиколи смачкана палатка, преди това използвана за войнишка столова. По земята около тях се търкаляха тенджери и тигани.
След минута тихо придвижване чуха познат звук нечии нокти стържеха по камъка и се чуваше тежкото дишане на голямо туловище. Нобкоби, който се движеше на няколко метра пред Бен и Хари, подаде глава иззад купчина съборени дъски, за да проучи обстановката.
Отдръпна се незабавно и се притисна към дъските. Даде знак на Бен и Хари да не мърдат.
Бен видя как голямата опашка на звяра помете няколко търкалящи се тенджери. Кънтящият им звук отекна силно в безмълвието на мъртвия лагер. После опашката изчезна от полезрението им.
Нобкоби даде знак с ръка да продължат. Бен тръгна пръв. Подаде се едва-едва иззад ъгъла, за да огледа пространството пред тях.
Животното бе с гръб към него и опашката му се мяташе. Поглеждаше ту наляво, ту надясно, като шумно ръмжеше. Зави встрани и за миг спря, сякаш бе видяло нещо.
Бен затаи дъх. След като едрото животно се отмести, и той видя това, което то бе забелязало. Джейсън бе вързан за една от колоните. Очите му бяха разширени от ужас. Краканът обаче започна да кръжи около колоната, като душеше въздуха и ръмжеше. Очевидно бе озадачен от това, че жертвата му не се опитва да избяга. Досущ като котките е, прецени Бен, не е свикнало храната му да е неподвижна. Бързо се извърна и показа на Хари това, което бе видял, преди да го заговори шепнешком.
— Искам да разкараш това копеле оттук. Така, както си разкарал останалите. Дай ми възможност да освободя Джейсън и да го отведа на безопасно място. После ще се срещнем в кабинета на Блейкли.
Хари даде знак, че го е разбрал.
— Бъди обаче много внимателен — предупреди го Бен. — Това копеле е голям хитрец.
Хари размени няколко тихи реплики с Нобкоби. След това двамата тръгнаха в източна посока, за да отвлекат вниманието на звяра от мястото, където се намираше Бен.
Той изчака да заемат позиция и затаи дъх. Молеше се да не чуе писъка на Джейсън. Създанието едва ли щеше да чака още дълго. Необичайната гледка щеше да му омръзне и щеше да нападне.
Бен, напрегнат до краен предел, внезапно подскочи. На изток от него внезапно се разнесе дрънченето на тенджери и тигани. Това бяха Хари и Нобкоби. Бе време да действа. Внимателно надникна иззад ъгъла, за да проследи реакцията на кракана.
Той бе застинал с щръкнали уши. Сетне бавно извърна глава в посока към звука. После спря и отново погледна вързания за колоната Джейсън. Нямаше да се поддаде на уловката. Поне нямаше да стори това, преди да види сметката на безпомощната плячка. Направи крачка към Джейсън.
Върви по дяволите, каза си Бен и вдигна пистолета. Преди обаче да успее да стреля, в откритото пространство внезапно изскочи Хари с две смачкани тенджери в ръце.
— На теб говоря, дебеланко. Не искаш ли да си поиграем? — обърна се Хари към звяра и за по-голяма убедителност удари двете тенджери една в друга.
Гласът и дрънченето привлякоха вниманието на животното. То изрева и се устреми към войника. Бързината на реакцията му очевидно изненада Хари, защото насмалко не падна, когато отстъпи крачка назад. Бен стисна зъби. Бягай, войниче! Хари сякаш чу безмълвната му заповед, защото веднага изчезна в мрака.