Бягащият човек се оказа прекалено голямо изкушение за чудовището. То се затича зад Хари и също изчезна в мрака.
Бен не чака повече. Затича се към Джейсън веднага след като престана да вижда опашката на чудовището.
По почернялото от сажди лице на Джейсън се стичаха сълзи. Момчето все още гледаше в посока към изчезналия звяр. Слава Богу, изглеждаше, че иначе нищо му няма. Бен се доближи до него. Шумът, издаден от стъпките му, привлече вниманието на Джейсън. Лицето му за миг се изкриви от ужас, преди да разбере, че пред него е Бен. Сетне последва поток от нови сълзи.
Бен се оказа до него след броени секунди. Прегърна го, силно и измъкна кърпата от устата му, като се зачуди кой бе вързал момчето. Сега обаче нямаше време за въпроси. Джейсън трепереше.
— Не се безпокой, синко. С мен си в безопасност.
Джейсън обаче продължи да плаче, като се мъчеше да каже нещо между хлипанията си.
— Опитах се… да привлека вниманието ти… с моята играчка — проплака той. Сетне изпусна електронната игра и тя издрънча върху каменния под.
— Правилно си постъпил — каза Бен. Извади ножа си и започна да реже въжетата.
— Мама… мама добре ли е?
— Добре е. И тя е на безопасно място.
Джейсън внезапно се разтрепери сред разрязаните въжета. Трепереше така силно, че затрудни Бен, когато започна да развързва ръцете му. Накрая все пак Бен успя.
— Стой мирен за малко. Трябва да махна последното въже Това, което е омотано около теб.
— Искам да видя нещо — изкрещя Джейсън. Изглеждаше много уплашен.
— Какво?
Джейсън повдигна разкопчаната си риза. Бен едва сега забеляза светещия дисплей, поставен върху токата на колана на Джейсън. Върху него светеше цифрата 6.
Джейсън погледна дисплея и изстена.
— Това пък какво е?
— Това е бомба — отвърна Джейсън с поглед, изпълнен с отчаяние.
— За какво, по дяволите, говориш?
Джейсън посочи сивите пакети пластичен взрив, прикрепени към колана.
— Постави ги Халид. За да контролира Линда. Трябва да избухне след шест минути.
— В такъв случай ще го сваля — каза Бен и присегна с ножа си.
— Ако се опиташ да го свалиш, ще избухне. Само декодирането може да го обезвреди.
— Кой знае кода?
— Халид. А той е някъде наблизо и залага други бомби.
Гадно копеле, само да успея да го докопам, помисли си Бен.
— Е, все ще се намери начин да се обезвреди. Хари е специалист по взривните вещества — каза Бен и закри лицето си с ръце. По дяволите. Как щеше да докара тук Хари. Нали си бяха уговорили среща след около половин час при офиса на Блейкли? Стисна юмруци и ги притисна към слепоочията си. По дяволите, човече, мисли!
Бен видя как цифрата 6 върху дисплея бе сменена от цифрата 5.
Ашли се отпусна върху възглавниците в малката пещера. Още веднъж я бяха затворили в килията и. На входа и бяха застанали трима пазачи, чиито диамантени ножове блестяха на слабата светлина на гъбите. Тя се бе опитала с жестове и като повтаряше името на Синджари, да ги убеди в своята невинност. Усилията и се оказаха напразни. Единственият и свидетел, Моамба, агонизираше.
Пред входа на помещението се чуха звуци и след малко в него бе въведен и Майкълсън. Той силно куцаше, но успя да запази равновесие и не падна.
— Тези идиоти ми взеха оръжията — каза той, като се доближи до Ашли. — Всичките оръжия. Имаш ли представа какво става тук?
— Съжалявам. Аз съм виновна за всичко — простена тя. — Оказах се на неподходящо място в неподходящо време — добави и му разказа как Синджари бе нападнал Моамба и как тя се бе намесила. — Заловиха ме, тъй да се каже, на местопрестъплението. Когато ни завариха, Моамба бе намушкан в гърдите, а аз се бях надвесила над него с оръжието в ръка. Можеш ли да им кажеш нещо?
— Какво ще се случи, според теб?
— Не знам. В момента всички са загрижени най-вече за Моамба.
— Смяташ ли, че старецът има шанс да оцелее?
— Не ми се вярва. Изгубил е много кръв. При неговите умствени способности той щеше лично да разобличи Синджари, ако му бе по силите. Щеше да направи това телепатически, на всички дължини на вълната. Щом не съобщава нищо, значи и мозъкът му може би е мъртъв. Ако умре, не вярвам и ние двамата да имаме шансове за оцеляване, независимо дали Бен ще се справи със задачата си, или не.
— На Бен му остават още осем часа — каза Майкълсън, като погледна часовника си.
— Сега ми се иска той въобще да не се завръща — въздъхна Ашли. — Както са разгневени, сигурно ще екзекутират и него заедно с нас, дори и да донесе статуята. По-добре ще е да си остане горе.