— Той няма да направи това.
— Знам — каза тя, отпусна се върху една възглавница и даде знак на Майкълсън да направи същото. — Жалко, че няма как да го предупредя. Да предупредя Хари и Бен, че не трябва да се връщат.
— Няма как да го направиш. Хайде, успокой се. Бен ще се завърне заради теб.
— В такъв случай ще трябва да открия някакъв начин да разоблича Синджари пред селяните. Да се опитам да установя контакт с тях. Те обаче едва ли ще пожелаят дори да ме изслушат. Разумът им е замъглен от гняв.
— Може би Хари ще се завърне заедно с Бен, преди Моамба да умре. Хари ще им преведе думите ти.
— Дори и да го направи, смяташ ли, че ще му повярват? Синджари е един от техните старейшини. Неговите думи ще натежат пред моите.
— Тогава ще се нуждаем от доказателства. Какво според теб е смятало да постигне това мръсно копеле?
— Според мен опита се да попречи на мисията на Бен. Иска да я провали.
— Ако можем да намерим доказателства, ще имаме шансове да придадем убедителност на твърденията ти.
— Как? — попита отчаяно тя.
— Като го заловят на местопрестъплението при завръщането му. Единственият удобен път между пещерата Алфа и селището е през това тунелче. Ако се е вмъкнал там, оттам и ще трябва да излезе.
— И как предлагаш да го хванем, след като сме заключени в тази килия?
— Не мога да имам отговори на всички въпроси — отвърна Майкълсън и повдигна рамене.
Тя се замисли върху безрезултатността на обсъждането им и поклати глава.
— Всичко ще зависи от това, дали Моамба ще е жив, когато Бен и Хари се завърнат — каза. — Ако…
Пазачите пред входа внезапно започнаха да ридаят. Цялото селище също се изпълни с плач. Бе толкова силен, че проби дебелите каменни стени, сякаш бяха от хартия. От този плач космите по ръцете на Ашли настръхнаха.
Майкълсън закри ушите си с ръце и притвори очи.
Плачът секна така внезапно, както започна. Възцари се пълна тишина. Създаде се усещането, че нещо жизненоважно е отстранено от въздуха.
Ашли забеляза, че един от стражите я наблюдава. Очите под косматите му вежди бяха изпълнени със сълзи и с още нещо — с омраза.
— Какво стана? — попита Майкълсън.
— Времето не ни достигна. Моамба умря.
Бен тъкмо се изправяше, когато бе застигнат от удара. Стори му се, че пространството между ушите му се взривява. Прималя и се отпусна на коленете си. В първия миг помисли, че е избухнала бомба, подобна на прикрепената към кръста на Джейсън. Когато отвори очи, видя, че Джейсън го наблюдава озадачено.
— Добре ли си? — попита момчето, очевидно неразбрало какво се бе случило.
— Струва ми се, че да… — отвърна Бен и след това светът пред очите му потъна в мрак.
Какво, по дяволите, се бе случило? Опита да се възпротиви, но започна да плува в тъмно пространство без звезди. Нямаше на какво да се опре. Нямаше на какво да се противопостави. В тъмнината пред него се появи бледа жарава. Той я възприе като фар и не откъсна поглед от нея. След миг тя се превърна в ярък пламък. Заговори го с гласа на дядо му, като потрепваше при всяка произнесена дума.
— Бен… Бен… Трябва да побързаш…
Бен разбра, че му се обажда Моамба. Обаче в съвсем неочакван момент.
— Какво става? Нещо не е наред ли? Ашли добре ли е?
— Слаб съм… Уморен съм… — Пламъкът отново се превърна в малка светлинка. — Трябва да побързаш… — продължи гласът и после тя проблесна още веднъж. — Опасност…
Светлинката изгуби блясъка си, а после напълно изчезна. Потънал в мрака, Бен усети пустота в сърцето си. Разбра, че Моамба не бе прекъснал просто контакта, а бе изчезнал. И нямаше да се върне. Когато реалният свят около него се появи отново, Бен усети, че по бузата му се стичат сълзи.
— Бен, какво ти е? — понита го Джейсън и разтърси рамото му.
— Добре съм — отвърна той на момчето и стана от каменната повърхност, върху която бе легнал. Моамба бе мъртъв. Бен бе напълно уверен в това.
— Ти припадна.
— Не се тревожи. Сега ми няма нищо — каза той и потупа момчето по коляното, като се запита за смисъла на последното послание на Моамба. Бе казал на Бен да се завърне незабавно. Да не губи повече време. Защо обаче трябваше да бърза? Нали му оставаха още седем часа до момента на завръщането? Навярно имаше сериозна причина за това. Навярно бе възникнала някаква нова опасност.
Джейсън го погледна загрижено, но не каза нищо.
Бен погледна дисплея върху колана на момчето. Върху него все още светеше цифрата 5. Моамба му бе казал да побърза. Трябваше да открие начин да се свърже с Хари, за да обезвреди бомбата.
Сетне се замисли… За Бога, как не можа да съобрази по-рано?