— Бях разбрал, че ще избухне, ако се свали — каза Джейсън.
— Кой ти каза това? — попита Хари.
— Халид.
— Излъгал те е. На самия колан няма никакъв кабел.
Джейсън се разтрепера.
— Значи, аз съм могъл всеки момент да го сваля… — каза. Бен остана с чувството, че момчето изглеждаше разстроено повече от това откритие, отколкото от възможността да бъде взривено.
— Добре. А сега, ако нямате нищо против — каза Хари и посочи цифрата 1, светеща на циферблата — това нещо ще избухне.
Бен грабна колана от Хари.
— Всички идете в задната част на сградата — разпореди той. — Аз ще го захвърля колкото се може по-далеч, и сетне ще тичам.
Хари поведе всички към коридора, докато Бен се запъти към изхода.
— Не хвърляй като момиченце — каза Хари на Бен. — Това чудо е бъкано от пластичен взрив.
— Ти по-добре отведи хората в другия, край на сградата — извика Бен и изскочи като мълния оттам. Отдалечи се от нея, за да намери открито пространство, където да захвърли колана. Тъкмо когато замахна с ръка, пред него се появи звярът. Застанал само на десетина метра пред него, раненият кракан зае позиция, наведе глава и започна да съска заплашително. Бе блокирал пътя на Бен.
Той присегна към пистолета си, но не го откри. Бе го оставил в помещението. Отстъпи няколко крачки.
Малкият Тим разтвори челюсти и издаде тържествуващ рев.
— Майната ти! — каза Бен, захвърли колана към зиналата паст, сетне се обърна и се затича към сградата. Позволи си да надзърне през рамо и видя, че чудовището се опитва да измъкне колана от устата си с помощта на предните си лапи.
Мръсно копеле, току-що захапа по-голям залък от този, който можеш да поемеш.
Бен прекоси разбитата входна врата и се устреми към коридора. Тъкмо когато достигна прага, взривът разкъса света зад него. Силата на взривната вълна го повдигна във въздуха и го захвърли в коридора.
Той се опита да падне правилно, когато докосна пода, но все пак нещо в тялото му изпращя. Върху него заваляха парчета мазилка. Веднага последва вълна от задушаващ дим.
— Бен, добре ли си? — попита внезапно появилият се до него Джейсън.
Бен в отговор само изстена.
— Я да го видя — каза Хари и коленичи до него. Бен се повдигна на ръце и колене и започна с кашляне да изхвърля отровния дим от дробовете си. Нещо в основата, на врата го заболя. Струваше му се, че бе изкълчил рамото си. Щеше обаче да оживее. Сетне погледна загриженото лице на Джейсън.
— Когато се измъкнем от цялата тази бъркотия ще ти купя тиранти — обеща му. — Не ни трябват повече колани.
Когато взривът избухна, Халид разбра, че духът на Линда е сломен. Това пролича в погледа и. Тя изгуби доста време за поставянето на последното взривно устройство, като се стараеше да не поглежда часовника си, макар че времето на Джейсън изтичаше. Бе свързала два кабела неправилно и насмалко не задейства детонатора. Халид тъкмо поправяше грешката и, когато откъм базата се разнесе експлозията.
След като ехото и утихна, Линда просто погледна Халид.
— Не ни достигна времето — опита се да се оправдае той, макар че въобще не бе мислил да спасява детето. Погледна я внимателно. Очакваше тя да се развика или да се нахвърли върху него. Тя обаче не го направи. Просто го погледна с хладни мъртви очи. Бе жена, която вече се бе предала.
Чудесно. Точно сега не му трябваше жена, която да му пречи. Значи бе започнала да се учи на изпълнителност. Пустинното слънце изгаряше тези, които не се движеха достатъчно бързо. Той поклати глава.
— Да довършим започнатото — разпореди се бързо. Тя се извърна и погледна базата, където се бе издигнал облак от дим.
— Нищо не се получи — каза глухо.
— Кое? — попита той, като спря за миг да работи с малката си отвертка.
— Стълбът… Стълбът, за който бе вързан Джейсън. Нищо му няма.
Той се взря в стълба. Тя бе права. Стълбът въобще не бе повреден. Как се бе получило това?
Огледа разсейващия се облак. Нещо не бе наред. Взривът бе избухнал на запад от стълба.
— Момчето сигурно е успяло да се отвърже и се е отдалечило от стълба — предположи той.
Думите му сякаш запалиха у нея искрица надежда, но след това тя наново оклюма. Взривът така или иначе бе избухнал, макар и не до колоната.
— Да тръгваме — каза Халид.
Тя не възрази.
Глава 35
Бен седна в коженото кресло в кабинета на Блейкли и започна да разтрива изкълченото си рамо. Трябваше да се движи. Като стоеше на едно място, рамото започваше да го боли. Хари преди това го бе наместил, макар и по доста болезнен начин.