За щастие само след няколко минути той успя да се отдалечи от базата и да се доближи до северната стена. Пое си дълбоко от тукашния въздух, който бе по-чист, и се зарадва на отслабването на вонята на дим и гниеща плът.
Когато се устреми към далечните скални жилища, подскачайки върху черния път, той се озърна и потърси с поглед кракани. Не ги видя. Чудесно знаеше обаче, че отвъд светлината на фара му може да се крият цели стада от тези животни.
Пое си дъх и продължи. Дланите му овлажняха. Продължи да се оглежда, като се опитваше да надзърне през черната пелена, обграждаща мотоциклета. Чу се далечен рев, но иначе други признаци на присъствие на чудовищата нямаше. За щастие стигна до северната стена, без да срещне никакви кракани. Всичко изглеждаше необичайно лесно.
Загаси двигателя.
Дребничкият ловец веднага скочи от мотоциклета и се отдалечи от него, сякаш го възприемаше като някакво зловещо същество. Бен взе фенера и пушката и последва пъргавия си партньор до редицата, където бе разположена пещерата на она. Малкият ловец влезе пръв в нея. Бен го последва.
Ловецът, намиращ се само на крачка пред него, внезапно отскочи назад и се свлече в ръцете му. Какво, по дяволите, ставаше? Бен видя, че от малката му гръд стърчи дръжката на кама. Ловецът се загърчи в ръцете му и сетне застина. Бен го пусна на земята.
Отрова.
Насочи фенера си към пещерата. Освети двама приклекнали членове на племето, мускулести и много познати. Това бяха силарис, отровните.
Бен отстъпи на крачка от входа, за да може да насочи пушката си. В момента, когато поставяше приклада на рамото си, нещо го удари в тила. Той се свлече на колене и пред очите му заиграха искри. Падна напред, като пушката се измъкна от омекналите му пръсти.
От болка не виждаше почти нищо, но все пак успя да забележи как мършавата фигура на Синджари се приближава към него. Синджари изтри кръвта на Бен от тоягата си, надвеси се над него и го погледна в очите. Усмихна се, когато видя, че Бен губи съзнание.
— Казвам ти, че цялата тази работа е измислена от проклетия Синджари — убеждаваше го Ашли, докато се разхождаше, нервно из пещерата. Майкълсън погледна пазачите, застанали пред входа им.
— Така ни гледат, че едва ли ще имат желание да ни изслушат, дори и да говорим техния език — каза той. Ашли също се взря в четиримата пазачи.
— Знаеш ли кое е най-лошото в цялата тази история? — попита. — Най-лошото е, че тези хора винаги ще ни възприемат като убийци. И аз ще съм виновна за това. Близо десетилетие се занимавам с антропология, и ето че не успях да установя контакт с едно непознато племе.
— Ашли, престани да се самообвиняваш! Обстановката е съвсем необичайна и това се получи по вина на Синджари, не по твоя вина.
— Ако имаше начин да поправя грешката си… — процеди Ашли през зъби. — Ако…
Стражите внезапно се оживиха и Ашли не довърши мисълта си. Направи крачка напред, за да види кой е дошъл, и видя обезобразеното от белези лице на Тругула, началник на ловците и добър приятел на Моамба. Това не вещаеше нищо добро.
Ашли си даваше сметка, че не бива да пропилява тази възможност. Може би Тругула щеше да я изслуша.
Тя се обърна към Майкълсън и го хвана за раменете.
— Какво… — започна Майкълсън.
— Мълчи. Ще се опитам да го накарам да ни повярва. Това може би е единствената възможност да се сдобия със съюзник — каза. Обърна Майкълсън така, че да застане с лице към нея. После се наведе към Тругула и посочи майора. — Моамба — каза и още веднъж го хвана за раменете. — Моамба — повтори. Направи крачка назад и посочи себе си. — Синджари — рече. Възпроизведе за миг неговата игрива походка и сетне отново посочи себе си. — Синджари — повтори.
Тругула просто я погледна, без да реагира.
Тя присви очи от досада, но продължи да имитира Синджари. Като застана пред Майкълсън, тя извади въображаем нож от въображаема ножница и сетне го заби два пъти в гърдите на Майкълсън. Сетне направи крачка назад и отново посочи гърдите си.
— Синджари! — каза ожесточено.
Тругула присви очи и на обезобразеното му лице се изписа гняв.
— Синджари! — изсъска Тругула. — Синджари! — повтори и направи крачка към Ашли.
Тя не се поддаде на внезапното си желание да се отдалечи. Знаеше, че трябва да остане на мястото си, ако искаше да бъде убедителна. Погледна Тругула в очите, без да примигва, когато той се доближи плътно до нея.