Бен стреля.
Ашли видя как лявата половина от главата на Синджари отхвръкна встрани. Тялото му се задържа изправено около половин секунда, като не изпускаше камата, и сетне се свлече на пода.
Двама силарис се нахвърлиха върху Бен. Той отново се прицели и след два изстрела още две тела се изтърколиха върху пода.
— Още има ли?
Внезапно зад групата силарис сякаш по вълшебен начин се появи отряд ловци с дълги копия.
— Запознайте се с моите приятели — каза усмихнато Бен. — Обадих им се, преди да пристигна. Връзката чрез хери-хути може да доведе всички телефонни компании до фалит.
Останали без водач, силарис не оказаха особена съпротива и бързо бяха отведени навън.
Ашли се затича към Бен и го прегърна.
— Ти си жив и здрав! Просто нямах представа какво е гласял Синджари — удиви се тя, притисна се към Бен и изрече думите, които дълго време бе таила в гърдите си — Обичам те.
— Това пък какво беше? Я повтори — каза той и леко се отдръпна, за да я погледне в очите.
— Аз… Аз те обичам.
Той отново се отпусна в прегръдките и.
— Знаех си, че ме обичаш. Просто се чудех кога ще го разбереш и самата ти.
— Престани! — усмихна се Ашли и го целуна.
— Да знаеш, че горе, над нас, има някой, който също много очаква да го прегърнеш и целунеш — прошепна Бен на ухото и.
Тя се отдръпна от него и стисна раменете му силно.
— Да не би да искаш да кажеш, че…
— Джейсън е жив и здрав. Само дето е малко шокиран. Като всички нас.
Очите и се изпълниха със сълзи и замъглиха усмивката на Бен. Той я прегърна. В неговите прегръдки тя за пръв път усети, че е част от семейство. Чувство, което дотогава не бе познавала.
Без да се измъква от прегръдката на Бен, Ашли видя как в помещението влезе Борада. На лицето му бе изписано смущение. Отиде до Тругула и двамата започнаха разговор, изпълнен с енергични жестикулации. Очите на Борада се изпълниха с изумление.
— Ще те оставя за малко, за да проверя дали няма да си имаме още неприятности — прошепна Бен.
След като Тругула приключи изложението си, вождът погледна с погнуса тялото на Синджари. После се обърна към Ашли и Бен и наклони тържествено глава в посока към тях. Ашли така и не разбра дали по този начин той изразяваше благодарност, или извинение.
Бен се извърна.
— Насмалко щях да забравя. — Отиде до тялото на Синджари и развърза кесията, прикрепена към пояса на мъртвеца. Бръкна в нея и извади оттам диамантената статуетка. — Она! — произнесе Бен и повдигна фигурата така, че да я видят всички. Сетне внимателно постави женската статуя върху пиедестала редом до мъжката фигура. — Хубава двойка са, нали?
Глава 37
Джейсън седеше в едно мръсно кресло в разрушената чакалня до кабинета на Блейкли. Държеше в скута си пукнатата играчка „Нинтендо“ и се опитваше да я оправи. Хари и съществата, които го придружаваха, бяха някъде навън. Патрулираха и пазеха. След взривяването на асансьора Хари взе мерки районът да бъде добре охраняван.
На Джейсън му бе наредено да стои заедно със Санди в кабинета на Блейкли. Тя обаче го нервираше. През цялото време гледаше някаква точка в пространството и си оправяше косата с пръсти. Дори не забеляза как той стана от креслото.
Все още размишляваше над това, как Бен го бе спасил. Надяваше се той скоро да се завърне заедно с майка му.
Застина, тъй като внезапно чу тих стържещ звук непосредствено до сградата. Това сигурно бе Хари или някой от приятелите му. Звукът се разнесе повторно. Наподобяваше шума, издаван от влачени дъски.
Джейсън тихо се изправи и направи крачка напред към стаята, където бе безопасно. Чу обаче звука още веднъж и любопитството му надделя. Доближи се до разрушения вход на сградата.
Щеше само да надникне. Можеше пък и да види нещо интересно.
Като затаи дъх, за да не може никой да го усети, той се промъкна зад едно обърнато бюро, откъдето имаше поглед към пространството отпред. Взря се, очаквайки звукът да се повтори, за да може да установи източника му. Боеше се дори да примигне, за да не пропусне нещо. Не видя нищо, освен кратера, образуван от експлозията, и отломките около него. Нищо не помръдваше.
Тъкмо реши да се прибере, когато…
Той едновременно го видя и чу. На около двайсет метра от него изпод купчина дъски и тухли се подаде муцуна. Бе едва забележима, тъй като черните камъни и обгорелите дъски около нея бяха добър камуфлаж. Ако не бе шавнала, нямаше да я забележи.
Муцуната пак се размърда и размести отломъците. Сега Джейсън забеляза и черно око. Стори му се, че гледа право към него. Това бе звярът, който се въртеше около него, докато бе вързан. Бен го бе кръстил Малкия Тим. Джейсън застина, тъй като се уплаши да не би да привлече неговото внимание.