Видя как животното отново отпусна глава върху земята. Очевидно все още бе замаяно от взрива и му трябваше време, за да възстанови силите си. Джейсън реши, че трябва да предупреди някого, че животното е оцеляло.
В този миг чу друг звук.
Глас. Познат глас. Женски глас. Жената плачеше.
Видя как в откритото пространство се появи Линда и се вгледа в кратера. Лицето и бе мръсно, косата и сплъстена. Очите и бяха изпълнени със сълзи.
Зад нея се появи Халид с цигара в уста.
— Чиста работа — разнесе се гласът на Халид. — Момчето го няма.
Линда се доближи до кратера и започна да обикаля около него. Джейсън съобрази, че тя щеше да мине само на метър от укрилото се наблизо чудовище. Той изскочи от укритието си и се устреми като стрела към кратера.
— Линда! Върни се! Бягай! — закрещя.
Линда подскочи, когато чу гласа му, и размаха ръце.
— Джейсън? — извика. Неговите думи и неговата поява я шокираха. Тя се подхлъзна и падна в кратера.
— Пази се!
С див рев звярът изскочи изпод купчината развалини, подобно на дяволче, скрито в кутия. Сетне се изправи. На мястото, където трябваше да бъде ръката му, стърчеше бяла кост. Целият му хълбок бе обгорен. Нахвърли се върху Линда, която се присви в дъното на кратера.
— Не! — изкрещя Джейсън.
Уплашеният Халид реагира, като започна да стреля бясно по създанието. Звярът се извърна към него, привлечен от шума на изстрелите. Халид започна да крещи и се опита да бръкне в джоба си. Очите му така се разшириха, че сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Бе толкова изплашен, че практически не реагира, когато чудовището го захапа. Само глух стон излезе от устните му в мига, когато животното го повдигна с челюстите си.
Теглото му обаче се оказа твърде голямо за омаломощения звяр. Той отново се сгромоляса с трясък върху развалините, без обаче да изпуска Халид от челюстите си.
Ужасената Линда се придвижи на четири крака към противоположната страна на кратера. Лицето и се вцепени, когато видя как звярът се отдалечи с египтянина.
Тялото на Халид започна да хрущи между зъбите на чудовището. Ръцете му обаче бяха свободни. В едната си ръка държеше пистолет, но не стреляше. Вместо това се опитваше да измъкне нещо от джоба си. След рязко движение той нададе радостен вик. От устата му започна да тече кръв, но той успя да освободи ръката, с която бе бъркал в джоба си. В нея държеше нещо, което Джейсън веднага разпозна. Халид му го бе показвал и преди. Бе малък радиопредавател за дистанционно взривяване на бомби.
Линда също го забеляза.
— Недей! — изкрещя.
На изкривеното от болка лице на Халид се появи нещо като усмивка. От устата му започна силно да шурти кръв. Той повдигна ръка.
Преди обаче да успее да натисне копчето, звярът размърда челюсти и удари тялото му в земята. Предавателят излетя от ръката му и падна на около метър разстояние от него.
Халид протегна ръка, за да го вземе, но устройството се оказа извън обсега му. Джейсън видя как движенията на умиращия звяр станаха по-забавени. Очите на Халид се изпълниха с болка, когато се опита да се измъкне от стиснатите челюсти и да достигне предавателя. При втория опит успя да го докосне с пръсти.
Джейсън реши да не чака повече и се устреми към него.
— Върни се! — извика Линда.
Той не и обърна внимание и сграбчи предавателя само секунда, преди ръката на Халид да се озове на същото място. Халид го напсува и от устата му изхвърчаха кървави слюнки. Джейсън направи крачка назад.
— Дай ми го, момче!
— Не — отвърна Джейсън и отстъпи на безопасно разстояние от Халид.
— Тогава умри — каза Халид и вдигна другата си ръка. Тази, в която държеше пистолета. Можеше да стреля почти от упор.
Последното нещо, което Джейсън видя, бе пламъкът, който излезе от дулото на пистолета.
Ашли се изправи и раздвижи краката си, когато пристигнаха в пещерата на она. После подритна алуминиевото превозно средство на Хари. Бе пътувала цели четири часа, седнала върху Бен. Кръстът и се бе схванал. Дявол да го вземе!
— Хайде — обади се Бен. — Чисто е. Да вървим. Ашли се измъкна от малкото помещение и влезе в базата Алфа. Преди това не бе сигурна, дали ще види пак това място. Макар и уморена до смърт, успя да се усмихне. Най-после!
Когато обаче видя другото транспортно средство, усмивката и изчезна.
— Мотоциклет? — каза Ашли, докато се спускаше към Бен.
— Трябва да го върна на Хари. Човекът прави страхотни машини.
Тя кимна с разбиране и седна на седалката зад Бен. За нещастие наложи се Денис да остане при племето. Нараненият му крак нямаше да им позволи да се придвижат достатъчно бързо нагоре. Той щеше да пътува по-късно пешком в компанията на ловците.