— Хайде де — каза той и присви вежди, сякаш се съмняваше в думите и.
— Вярно е — отвърна тя и леко го сръга с лакът.
— Вярвам ти — усмихна се той в отговор. — Бил съм и в други пещери, затоплени от подводни течения. Не е чак толкова рядко срещано явление. Просто се пошегувах.
— Разбрах — рече тя. В този момент една риба с кехлибарен блясък подскочи във въздуха само на метър от брега и стресна Линда. Бен присви очи.
— Виж какво, девойко, искам да си поговорим. Тя избърса капките от лицето си.
— За какво?
— Наблюдавам те от доста време и… как да ти кажа… Тя повдигна ръка.
— Съжалявам, Бен. Не съм забравила, че танцувахме в Буенос Айрес, но това беше само за да се поразтоваря. Иска ми се отношенията между нас да си останат съвсем делови.
Бен се ухили, когато съобрази, че Линда го подозира в опити да я сваля. При нейната външност навярно се бе пренаситила на такова отношение.
— Не, госпожо, съвсем не това имах предвид.
— А какво?
— Дълги години съм развеждал цели стада туристи по пещерите и, как да ти кажа, веднага надушвам кога ще си имам неприятности с тях. Казах ти, че те наблюдавам от доста време. И в пренаселения бар, и сега, в пещерата, си доста раздразнителна. Учестено дишане, запотени длани, побледняло лице… — Бен видя как тя заби поглед в земята, докато го слушаше. — Та затова и пожелах да си поговорим насаме. Струва ми се, че имаш някакъв проблем, който ти се иска да разрешиш. Тя го погледна с потънали в сълзи очи.
— Прав си, Бен. Проблемът ми са затворените пространства.
— Клаустрофобия?
Тя разтри челото си, отново сведе поглед и кимна утвърдително.
— Предстои ни пътуване из много затворени пространства — каза Бен. — Достатъчно е един да се паникьоса, за да застраши живота на всички ни.
— Това ми е известно. Аз обаче взимам лекарства против нея и освен това се лекувах в продължение на години. Ще се справя с изпитанията.
— Дори този бар в Буенос Айрес ти се отрази зле.
— Това е, защото тогава не си взех хапчетата. Помислих си, че няма да ми потрябват. Шумната тълпа и шумната музика направо ме изненадаха. Ще се справя с тази мисия.
— Сигурна ли си в това? — попита той и я хвана за раменете.
Тя издържа погледа му.
— Сигурна съм. Не се тревожи.
Още една риба скочи от водата. Този път плясъкът и не стресна Линда. Продължи да гледа Бен право в очите.
Той замълча за малко, опитвайки се да си изясни нейната решимост.
— Взе ли си въдица? — попита я след малко.
— Защо?
— Защото ще ти потрябва, ако си решила да наловиш образци от фауната през това пътешествие.
— Разбрах те — отвърна му тя с усмивка. — Нали няма да споделяш това с никого?
Бен я пусна, взе плосък камък и го захвърли така, че той подскочи няколко пъти върху гладката повърхност.
— Какво да споделям? — попита той.
Колкото повече се променя животът, толкова по-неизменен си остава, помисли си Ашли, вгледана в чинията пред себе си. Там, в димящ сос маринара, плуваше парче набъбнал кашкавал и вълни от чесново ухание докосваха обонянието и. Отново лазаня. Ашли се усмихна, тъй като бе яла лазаня за последен път в деня, когато Блейкли и направи предложението си. Храната бе същата, но не и обстановката. Тук имаше ленени покривки, порцеланови съдове, кристални свещници и махагонова маса. Нямаше особена прилика с кухненския бокс в нейния трейлър. Набоде залък на вилицата си.
— Професор Картър — започна Блейкли, — договорих се с научния сътрудник доктор Харолд Симски да ви разведе из северната стена. Той ще ви потърси утре някъде към осем сутринта.
Ашли побърза да изяде залъка си, преди да отговори.
— Тъй като ще разполагам само с един ден, бих предпочела да започнем по-рано. Да кажем, към шест сутринта.
— Ще уведомя доктор Симски — усмихна се Блейкли.
— И аз бих искал да огледам северния скат — обади се Бен, след като се изкашля и избърса капка мазнина от брадичката си.
— Нямам нищо против — отвърна Блейкли. — А вие, професор Картър?
Ашли си представи как Бен пълзи до нея в някоя тясна пещера и я притиска с тялото си.
— Стига да не ми се пречка из пътя, не възразявам.
— Кой? Аз да се пречкам? — възмути се престорено Бен и разтвори ръце.
— Други кандидати има ли? — обърна се Блейкли към останалите участници в групата.
— Аз бих искал да дойда — вдигна ръка Джейсън.
— Според мен това не би било разумно — отвърна строго Блейкли. — В този район има твърде много сипеи и ями. Тук е по-безопасно.
Джейсън се обърна към Ашли.
— Мамо, ти нали…