Пещерата бе празна. В нея нямаше нищо, което да съдържа сведения за някогашните и обитатели. Тя се приведе и запълзя навътре. Нямаше да е зле да огледа помещението отблизо.
Каската и започна да стърже по тавана, когато се промъкна през малкия отвор. На пода, в близост до входа, имаше малка вдлъбнатина. Вероятно бе древно огнище. Тя навлезе навътре. Нищо. Приседна за миг и се замисли кой ли е построил тези домове.
— Откри ли нещо?
Тя се обърна към Бен, коленичил до входа с каска на главата. Блокираше изхода.
— Много странно — каза тя.
— Кое?
— Къде ли са отишли?
— Вероятно са измрели. — Той сви рамене. — Изчезнали са. Досущ като динозаврите.
— Не. Това никак не се връзва със състоянието на тези жилища.
— Какво искаш да кажеш?
— Първите изследователи са открили само шепа счупени сечива и примитивни каменни съдове. Истината е, че подобни примитивни жилища поначало са претъпкани от артефакти. Тук обаче няма нищо.
— Вероятно са се преместили другаде и са взели имуществото си със себе си.
— Точно така! — кимна тя, впечатлена от интуицията на Бен. — Защо обаче са напуснали? Защо са прекопавали тези жилища в течение на десетилетия, а после внезапно са ги напуснали? Как ще обясниш диамантената статуетка? Защо са я оставили?
Бен не каза нищо.
— Ох, да можех да прекарам повече време тук — каза тя и удари скалата с опакото на ръката си.
— Защо? Доколкото разбрах, вече са пречесали всичко с гребен.
— Не е така. — Ашли поклати глава. — Често пъти се пренебрегват важни следи. Дори и след години разкопки. Ще ми бъде необходимо повече време.
— Защо трябва това да те тревожи? Нищо чудно да открием много отговори на тези въпроси по време на нашата експедиция.
— Надявам се да си прав — отвърна тя и започна да пълзи обратно към изхода. Бен и подаде ръка. Пое я и усети, че е гореща. Той я придърпа към себе си и тя бе изненадана от силата му. Левият и крак се подхлъзна в кухината на огнището и тя падна на гръб, като Бен се стовари върху и. Носът на Бен се бе оказал на сантиметър от гърдата и.
— Разчитам този път да не ме удряш — каза той.
— Извинявай, подхлъзнах се — оправда се тя. Бе поруменяла, тъй като тялото му силно притискаше нейното.
— Няма защо да се извиняваш — отвърна ухиленият Бен и се изкашля. — Още няколко такива подхлъзвания и ще трябва да се оженим.
— Просто се махни от мен — нареди тя сърдито. Искаше и се гласът и да прозвучи строго, но не успя да постигне това. Започна да се смее шумно и неудържимо. — Говоря ти сериозно… — успя да му каже между два пристъпа на смях. — Слез от мен!
Като я изгледа удивено, той се отдръпна от нея.
— Смехът ти е приятен — отбеляза.
Ашли избърса сълза от окото си, без да престава да се смее. Отпусна глава на пода, опитвайки се да си поеме дъх. Погледна нагоре. И го видя. Бе там, на тавана, непосредствено до изхода.
— Дявол да го вземе!
Присви очи и погледна още веднъж тавана. Да, това не и се бе сторило.
— Дявол да го вземе! Тя приседна.
— Какво ти е? — попита Бен. На лицето му бе изписана тревога.
— Тези пусти любители казаха, че са огледали всеки квадратен сантиметър. Че не са открили никакви произведения на изкуството. Никакви рисунки. Какво, по дяволите, е това в такъв случай? — каза тя, като посочи към тавана.
— За какво говориш? — попита Бен, като се опита да извие глава.
— За да го видиш, трябва да легнеш. Струва ми се, че точно поради това не са го открили.
Тя се отмести встрани, за да може и той да легне до нея. После обърна глава, за да освети мястото с лъча на фенерчето на каската си.
— Погледни точно там!
В кръга на светлината на фенерчето имаше древна каменна рисунка. На тавана бе издълбан овал с дължината на човешка ръка. Бе разделен на две от начупена линия, наподобяваща мълния.
Бен присегна, докосна рисунката с ръка и подсвирна. Продължи шепнешком.
— Знаеш ли, това ми се вижда познато.
— Какво искаш да кажеш? — Тя се побоя да не би да и отвърне с пошла шега.
— И друг път съм виждал нещо подобно. Показа ми го дядо ми.
— Шегуваш се.
— Говоря ти съвсем сериозно — отвърна той с глас, в който личеше изненада от видяното. — Прапрабаба ми е била чистокръвна гагуджа, член на едно от аборигенските племена в района Джувар. Не съм ли ти говорил за това?