— Точно те ми трябваха. Джейсън как реагира? Приемам.
— Джейсън е добре. Точно сега надува главата на един ефрейтор. Още малко, и ще убеди този глупак да му даде пищова си.
Тя удари по кормилото с опакото на ръката си.
— Какво правят тези копелета с оръжия в моя дом? Мамицата им, веднага идвам. Дръж фронта! След малко пристигам!
Тя никога не носеше оръжие. Дори и тук, в пустинята на Ню Мексико. Да не и казват Ашли, ако позволи на някакви инфантилни хлапаци да вкарват оръжие в дома и. Включи двигателя на скорост и колелата на автомобила захапаха чакълестата повърхност.
С ръка, обхваната със синя превръзка на врата и, Ашли скочи от камионетката, прекоси кактусовата градина и с бързи крачки се отправи към група униформени мъже, разположили се под малкия зелен навес над входната врата на къщата, единственото място в радиус от стотина метра, където можеше да се открие сянка.
Когато затрополи по дървените стъпала, мъжете пред нея се отместиха. С изключение на един с бронзови нашивки на раменете, който не помръдна от мястото си. Тя се отправи направо към него.
— Какво, по дяволите, си позволявате? Как така ще нахлувате в дома ми с джепане, достатъчно за унищожаването на виетнамско селце? Тук има малко момче!
Офицерът присви устни. После свали слънчевите си очила и Ашли видя леденостудени сини очи, лишени от всякакви чувства.
— Аз съм майор Майкълсън, госпожо. Придружаваме доктор Блейкли.
Тя го погледна.
— Не познавам никакъв доктор Блейкли.
— Затова пък той ви познава, госпожо. Каза, че сте един от най-добрите палеоантрополози в страната. Поне го чух да казва това на президента.
— На кой президент?
Той я погледна безизразно.
— На президента на Съединените щати.
През униформените мъже се шмугна кълбо от енергия с пясъчен цвят на косата.
— Мамо, ти се върна! Ела да видиш! — Синът и забеляза превръзката и я хвана за другата ръка.
— Ела!
Макар и главата му едва да достигаше до токите на коланите на военните, той ги разблъска безцеремонно.
Като се озърташе, тя позволи да бъде завлечена в къщата. Когато мрежестата врата против насекоми хлопна подир нея, тя се насочи към хола. Забеляза, че върху масата бе оставено кожено куфарче.
Откъм кухнята се носеха вълни с чесновото ухание на лазаня. Стомахът и се присви. Не бе яла от сутринта. Ранди, нахлузил омазнени ръкавици, се опитваше да измъкне от фурната бълбукащата лазаня, без да я разлее. Като наблюдаваше как огромният, подобен на мечка мъж, нахлузил престилка, се опитваше да се пребори с тавата с лазаня, Ашли не можа да сдържи усмивката си. Той се ококори насреща и.
Тъкмо понечи да отвори уста, за да го поздрави, когато момчето я дръпна за ръката.
— Хайде, мамо. Ела да видиш какво е донесъл доктор Блейкли. Много е пичовско.
— Внимавай с приказките си, господинчо. Знаеш, че не позволявам такива думи. Хайде сега ми обясни какво става — каза Ашли на Ранди, докато малкият я водеше към хола.
Синът и посочи черното куфарче.
— Държи го вътре — прошепна.
Вниманието и бе привлечено от шума на течаща вода, раздаващ се откъм тоалетната до хола. Вратата и се отвори и оттам излезе висок чернокож мъж, слаб като щека и облечен с костюм с жилетка. Бе възрастен и късо подстриганата му коса бе започнала да посребрява. Намести очилата си с телени рамки върху носа и се усмихва, когато забеляза Ашли. С бързи крачки се устреми към нея и протегна ръка.
— Професор Ашли Картър! По-красива сте, отколкото на снимката в миналогодишния брой на списание „Археология“!
Тя лесно разпознаваше фалшивите комплименти. Както бе цялата покрита с прах, с превръзка на ръката и с окаляни джинси, трудно можеше да бъде възприета за кралица на красотата.
— Оставете преструвките, докторе. За какво сте дошли?
Той прибра ръката си. За миг се ококори, а сетне усмивката му стана още по-широка.
— Вашият делови стил ме радва. Дори ми действа освежаващо. Имам едно предложение…
Не ме интересува — отвърна тя и му посочи вратата. — Заедно с дружинката си можете да се разкарате веднага. Все пак благодаря.
— Моля ви да ме изслу…
— Не ме карайте да ви изритвам оттук — отвърна Ашли и отново посочи мрежестата врата.
— Сто хиляди долара за два месеца работа.
— Просто се… — Ашли не довърши изречението и отпусна здравата си ръка. Изкашля се, погледна доктор Блейкли и присви вежди. — Слушам ви внимателно.
След развода и се бе наложило да полага доста усилия, за да осигурява храна и покрив за двамата. Заплатата и едва стигаше за покриване на най-неотложните разходи. За финансиране на научните и трудове и дума не можеше да става.