— Видя ли, че между нас има нещо общо? — каза Бен.
Извърна се на петите си, досущ като военен, и я поведе обратно към спалното помещение. Отново и предложи ръката си. Този път тя не я отблъсна.
Блейкли се отдръпна от клавиатурата и се протегна. Погледна часовника на стената. Бяха изминали няколко минути след полунощ. Времето напредваше. След девет часа екипът щеше да се отправи на път.
— Най-сетне имаме зелена светлина — чу глас зад гърба си.
Блейкли се обърна към лейтенант Брайън Флатери, началник на свързочната служба.
— Знаех си, че тези нови схеми ще свършат работа. С тази комуникационна мрежа ще можем да контактуваме с екипа където и да се намира на планетата.
— Това е много хубаво — съгласи се Флатери. — Обаче…
— Не се оплаквай. Този път всичко ще е различно.
— Така и не открихме тялото на Уомбли — каза Флатери с поглед, забит в пода. — Открихме само едно кърваво петно…
— Знам, знам.
— Не знаем все още нищо за съдбата на първия екип. А оттогава изминаха четири месеца. Ами изчезването на часовоя, който беше на пост пред моста?
Блейкли го прекъсна, като повдигна ръка. Известно му бе, че в лагера се носят много слухове.
— Този път сме се подготвили. Ще поддържаме постоянна връзка.
— Не е ли редно тази група да бъде предупредена за рисковете?
— Майор Майкълсън и двамата му подчинени са в течение на всичко — каза Блейкли. — Според мен това е достатъчно. Ще съобщя на останалата част от екипа някои подробности, но не е необходимо да научат всичко. Този път вече сме наясно с рисковете. Освен това разполагаме и с необходимото въоръжение.
— В последното не можем да бъдем сигурни. Блейкли присви очи и се взря в ивицата от зелени светлинки върху комуникационния пулт. Една от тях примигваше. Той я почука и мигането секна.
— Сега няма за какво да се тревожим.
КНИГА ТРЕТА
СКАТОВЕ И СТЪЛБИ
Глава 10
Раницата бе тежка и презрамките и, макар и подплатени, се впиха в раменете на Ашли. Тя я свали и остави до краката си. Пак си оставаше тежка, но можеше да се носи. Видя, че Линда се мръщи, докато се опитва да намести раницата си върху раменете. Ашли отиде до нея и повдигна раницата по-високо върху гърба и.
— Ако я държиш в това положение, няма да ти тежи толкова.
Линда се усмихна, но досадата не изчезна напълно от лицето и.
— Благодаря ти. Май ще трябва просто да свикна с нея.
Ашли кимна с разбиране. Всички ще трябва да свикнем, помисли си примирено.
Ашли поведе Линда към групата, събрала се около радиостанцията на екипа. Блейкли обясняваше нейния начин на функциониране на Бен, Халид и майор Майкълсън.
— Нашата мрежа от приемници и предаватели работи на ултракъси честоти. Заложени са върху голяма площ, така че ще можем да поддържаме връзка във всички посоки, дори и когато ни разделят стотици километри скална маса.
Майор Майкълсън повдигна радиостанцията, за да си изясни теглото и.
— Прилича на предавателите, които ориентират нашите подводници.
— Така е. Принципът на действие е един и същ. Използват се нискочестотните трептения. Системата е проверена многократно.
— Колко често ще поддържаме контакт? — попита Ашли.
— Три пъти дневно. В определени часове — отвърна Блейкли. После посочи радиостанцията. — Това е най-важният елемент от вашата екипировка.
— За мен най-важният елемент от моята екипировка е ей това — каза майор Майкълсън, като потупа пистолета си.
— И двамата грешите — обади се назидателно Бен. — С тези думи показвате, че нямате опит като пещерняци. Ей, това е най-важната част от нашата екипировка — каза, като посочи батериите, закачени на пояса му. — Без батерии няма светлина. Без светлина не можеш да разбереш по какво стреляш и освен това на света не съществува радиостанция, способна да те измъкне от някоя дупка. Това ще е нашата кръвоносна система, когато слезем там, долу — завърши, като потупа още веднъж пояса с батериите. Всички погледи се насочиха към него.
— Разбира се, и това съвсем не е маловажно — каза Бен, като измъкна ролка тоалетна хартия от раницата си.
Ашли се усмихна, а Линда едва успя да сдържи кивота си. Трябваше да се признае на Бен, че понякога проявяваше чувство за хумор.
— А водата? — попита Халид, който се изправи, след като бе стоял приклекнал до радиостанцията. — Обезводняването не е ли опасно?
— Поначало е опасно. Повечето пещерни системи обаче изобилстват с питейна вода. Просто зареждайте манерките си догоре при всеки водоизточник.
Ашли стисна зъби. Радиостанции, пистолети, батерии, вода. Отсъствието на всяко едно от тези неща можеше да обезсмисли експедицията. Бяха се събрали прекалено много променливи величини за нейния вкус.