— В първия екип беше братът на майора — прошепна и.
Ашли спря и проследи с поглед как Майкълсън с бързи и нервни движения закопча раницата си. За Хари ли ставаше дума? Тя си спомни как на лицето на майора се бе появила топла усмивка, когато и говори за по-малкия си брат и за страстта му към автомобилите и двигателите. Може би бе редно да му каже нещо…
Бен обаче не бе прекратил тирадата си в посока към Майкълсън.
— Много другарско отношение, няма що! Оставили сте тези хора да изгният. На ваше място…
— Престани! Остави го на мира! — каза Ашли на Бен. Проследи с поглед как Майкълсън взе раницата си и се отдалечи. После се обърна към Блейкли. — Какво ще правим сега?
Блейкли се изкашля.
— Решенията са предмет на разискване. Трябва да си изясним какво ще правим по-нататък. Каквото и да реши екипът, двамата тюлени и майор Майкълсън днес ще се опитат да си изяснят съдбата на предишната експедиция. Колкото до останалите членове на екипа, решението е ваше. Сега, след като вече знаете какво се случи с предишния екип, колко от вас желаят да продължат участието си?
Пръв реагира Бен.
— Ако тези хора не се бяха оказали в беда, щях да зарежа цялата работа веднага. Чакането им обаче се е проточило твърде дълго. Аз ще участвам.
Всички обърнаха погледи към Ашли.
— Това променя всичко. Трябва ми време, за да обмисля решението си. Сега се превръщаме в спасителна мисия.
— Не е така — каза Блейкли. — Според мен мисията е комплексна. Основната цел остава същата, която бе поставена и на предишния екип да се изучи системата и се потърсят сведения за произхода на обитателите на пещерите. Тъй като обаче вашият екип ще върви по стъпките на първия, надявам се двете цели да се постигнат едновременно. — Той посочи Ашли с пръст, — Това бе и причината да определя вас за водач. Все още ли сте съгласна да бъдете ръководител на този екип?
— Трябваше да ни съобщите това по-рано — намръщи се тя. — Не обичам да ме лъжат.
— Не съм ви лъгал. Грехът ми се състои в друго в премълчаване на нещо. И аз нямах избор. Имах изрични нареждания във връзка с това. За съдбата на първия екип все още нищо не се говори. Дори и семействата им все още не знаят за случилото се.
Бен изръмжа недоволно под носа си. Блейкли не му обърна внимание.
— Та какво ще решите, професор Картър?
Тя се бе замислила за Джейсън. Той сега бе в безопасност в базата и за него се грижеше Роланд, помощникът на Блейкли. Дали можеше да си позволи да рискува? Тя бе длъжна да мисли не само за кариерата си, но и за другите си отговорности. Не каза нищо.
— Аз ще участвам — каза Халид. — Тази работа е много важна.
— Аз също — обади се Линда. — Нищо чудно за откриването на другия екип да бъде необходим опитът на всички ни.
Ашли съобрази, че не може да изостави екипа. Обърна се към Блейкли.
— Добре! Все още разполагате с екип. Ако обаче оттук нататък към нас не се проявява напълно почтено отношение…
Блейкли я прекъсна със сериозен глас. Направи крачка назад и и даде знак да се приближи.
— Можете да разчитате на моята дума. Не забравяйте ще поддържаме непрестанно връзка, за да знаем къде се намирате и да сме в течение на неприятностите ви, ако имате такива. Решенията ще бъдат изцяло ваши. Отсега нататък всичко, като се започне с избора на мястото за лагеруване и се свърши с продължителността на експедицията ще решавате самите вие. Вашата дума е закон.
Останалите обърнаха очи към нея. Мащабността на задачата започна да я потиска.
— Добре — каза Ашли. — Ако продължаваме да стоим тук, няма да постигнем нищо. Да тръгваме. Холоуей, води ни. Всички останали ще те последваме. Ще се видим в следващата пещера.
Членовете на екипа провериха за последен път екипировката си, взеха раниците си и ги метнаха на рамо. Ашли проследи с поглед как започнаха да разтварят шейните си.
Холоуей не изчака да му наредят втори път. Сложи каската си и се пъхна в отвора с шейната си. Останалите се наредиха на опашка зад него.
Щастлива от това, че най-сетне вече се отправят на път, Ашли сложи ръкавиците си и ги закопча. Взе раницата си и я метна на рамо. Докато другите се плъзгаха в отвора, приближи се до Блейкли.
— Погрижете се за сина ми както трябва — каза му с леден глас.
— Не се безпокойте. Роланд ще има грижата момчето всяка сутрин да е при радиостанцията, за да можете да поддържате връзка.
Тя кимна с разбиране и забеляза, че всички останали вече бяха влезли в тунела. Коленичи и разположи шейната под себе си. Запали карбидната лампа на каската си и се залови с две ръце за стените, за да се изтласка. Направи го и се оказа върху ската.